Търговските войни на Русия

През последните две-три години Русия воюва активно. Тук добре се вписват Студената война срещу Запада и двете горещи войни - необявената в Източна Украйна и продължаващата в Сирия, както и няколко търговски войни. Критикувайки западните държави за наложените санкции против Руската федерация, Москва на свой ред използва ембаргото като икономическо оръжие. В Кремъл явно са убедени в ефикасността на забраната за внос и явно недооценяват дълготрайните вреди за имиджа на страната като надежден и предсказуем търговски партньор.

Защо плодовете и зеленчуците?

Най-пресният пример е с руския износ на пшеница за Египет, който миналата година стана най-важният за Русия чуждестранен пазар за зърно. Въпреки международните стандарти, които допускат 0,05 процента съдържание на мораво рогче, Египет изведнъж въведе изискването за нулево съдържание на този вид паразитна гъбичка в пшеницата. Отговорът на фирмите от Франция и другите традиционни страни, износителки на това, на практика неизпълнимо, условие беше прекъсване на участието в търговете в Египет. Русия реагира на държавно ниво: след като египетските власти отказаха доставката на руска пшеница - поради горната причина - Руската федерация временно забрани вноса на египетски плодове и зеленчуци. На 19 септември надзорния орган за селскостопанска продукция Росссельхознадзор обяви мярката, като се позова на "систематичните нарушения на международните и руските фитосанитарни изисквания от египетска страна".

Два дни по-късно Египет се отказа от изискването си за нулево съдържание на мораво рогче в пшеницата, а още няколко дни по-късно голяма египетска делегация пристигна в Москва с настояването за отмяна на ембаргото за египетски плодове и зеленчуци. Още същия ден мярката падна (без картофите). Успехът на житната блиц-война с Египет накара руските власти да вярват, че силовите методи постигат бързи резултати.

Война и срещу Турция

Ако в случая с Египет Москва само искаше да разруши възникналата външноикономическа бариера, то в случая с Турция си беше поставила две много по-мащабни задачи. От една страна това беше един вид външнополитическа наказателна операция, или отмъщение за сваления руски самолет от турските ВВС, а от друга - протекционистка кампания за защита на собствените производители от турските конкуренти и подкрепа за туризма в Сочи и Крим. Русия удържа победа и в тази война. За това свидетелства голямата макроикономическа вреда, нанесена на турския туризъм. В самата Руска федерация пострадаха туроператорите и руските туристи. В края на краищата турският президент Ердоган бе принуден да се извини. А по всичко личи, че на 9 август в Санкт Петербург той "сключи мир" с руския президент Путин. И след това обаче Русия не прекрати икономическите си атаки - Москва не отмени ембаргото за внос на турски плодове и зеленчуци, а само обеща да го стори в недалечно бъдеще.

Окопната война с ЕС

Най-продължителната и мащабна война Русия води обаче срещу ЕС. И тук не става въпрос само за отговор на икономическите санкции на Запада. Главните цели на тази война са протекционистки: Москва се опитва да предпази максимално руското селско стопанство от европейската конкуренция. И тази кампания започна много преди президентът Путин да подпише указа от 6 август 2014 година за забрана на вноса на хранителни продукти от ЕС и редица други европейски страни.

На 1 юли 2013 година Росссельхознадзор ограничи вноса от ЕС на картофи за посев и продоволствие. Както виждаме сега, в списъка се добавят и картофите от Египет. От 21 януари 2014 година бе забранен вносът на живи свине и свинско месо от ЕС, а от 1 август 2014 година също и вносът на ябълки от Полша. В този смисъл поетапното капсулиране на руския пазар за европейската селскостопанска продукция, което е в нарушение на правилата на Световната търговска организация, вече беше в пълен ход, когато икономическите санкции на Брюксел дадоха повод на Москва да въведе широкомащабното продоволствено ембарго. В резултат на това вече над две години Русия и ЕС са в състояние на продължителна окопна търговска война. От нея в Русия печелят производителите, а страдат потребителите, които получават продукти с ниско качество на завишени цени. В страните от ЕС загуби понесоха на първо време свинефермите, млекопреработвателните предприятия и градинарите, които обаче получиха частични компенсации от Брюксел. Повечето селскостопански производители от ЕС се пренасочиха към други пазари или намалиха производството си, но тази война не оказва макроикономическо влияние върху Европа.

Наред е Беларус

Москва, която вече е привикнала да използва силови методи при решаването на бизнес-въпросите, не се колебае да води и търговски войни със страните от Евразийския икономически съюз. Официално Русия не води търговска война с Беларус, но интервенира с партизански методи и на беларуския фронт. Във всеки случай на 20 септември президентът на Беларус Александър Лукашенко обвини Русия, и в частност Росссельхознадзор, че блокира някои беларуски стоки в интерес на руските олигарси. Два дни по-късно Росссельхознадзор излезе с изявление за "несъстоятелните оплаквания" от беларуска страна. Но този тон, по правило, е признак за разрастваща се търговска война.