Тъй е било от памтивека

Чували ли сте за „неоманията”? Британският философ Насим Талеб много точно хваща в крачка феноветe на най-новия айфон, на последния таблет или на ски-карвинга, които като наркомани не могат да устоят на модата. Философът от ливански произход, който нашумя с текстовете си около Теорията на случайностите, е автор на бестселъра „Черният лебед”. Неговият последовател, швейцарският философ и писател Ралф Добели, остроумно продължава анализа на неоманията:

Как ще изглежда светът след 50 години? Какво ще бъде всекидневието? Кои предмети ще ни обграждат? Тези въпроси хората са си ги задавали и преди 50 години, а прогнозите им за днешното време в повечето случаи звучат смехотворно. Според тези прогнози, днес небето трябва да е задръстено от летящи автомобили. Градовете ни да изглеждат като кристални структури, между небостъргачите като спагети да се преплитат въздушни железници. Ние живеем в някакви сегменти от пластмаса, трудим се в подземни градове, прекарваме отпуската си на Луната и се храним с хапчета. Не зачеваме деца, а ги избираме по каталог. Най-добрите ни приятели са роботите, смъртта е мъртва, а стария велосипед отдавна сме сменили с реактивно колело.

Да се дрогираш с най-новото

А сега се огледайте наоколо си. Седите на стол - това изобретение датира от времето на египетските фараони. Носите панталон, появил се за пръв път преди 5000 години. Идеята за кожените ви обувки ни връща назад към последния Ледников период. Етажерката с книгите ви е от дърво - най-старият строителен материал на света. Навярно четете този текст с очила - така, както и прадядо ви. Когато стане време за ядене, вие (пак като прадядо си) сядате край (също дървената) маса и с помощта на вилица (изобретение на древните римляни) въвеждате в устата си части от мъртви растения и животни. Така е било от памтивека - пише Ралф Добели, автор на изключително нашумялата книга „Изкуството на ясното мислене”, в която авторът разкрива на читателите си стотици систематични мисловни грешки във всекидневието ни. Неоманията е една от тях. По дирите на своя учител Талеб, Добели ни предлага и разходка в бъдещето:

Нека погледнем и напред. Как ще изглежда светът след половин век? В новата си книга философът Насим Талеб ни подава ценен спасителен пояс. Можете да сте сигурни, пише той, че онези технологии, които са оцелели поне през последните 50 години, ще оцелеят най-малко още 50. И не се чудете, ако технологии отпреди няколко години след още няколко вече ги няма. Защо ли? Ами помислете за технологиите като за животински видове. Онова, което е оцеляло в продължение на столетия, има големи шансове да оцелее и занапред.

Когато мисли за бъдещето, всяко общество прекалено накланя везните към най-последните изобретения и чудеса на техниката. През шейсетте години на ХХ-ти век всички гледаха към Космоса и ние си представяхме, че скоро училищните екскурзии на децата ще се провеждат на Марс. През седемдесетте години на миналия век на мода излезе пластмасата и ние бяхме сигурни, че съвсем скоро ще живеем в пластмасови къщи.

Боклуците на историята

Тоест, надценяваме значимостта на новото. Философът Талеб нарича това „неомания” - мания по новото. Според него обаче последният крясък на модата заглъхва много по-бързо от очакваното. Така че всекидневието през 2062 година сигурно ще изглежда като днешното. Разбира се, навсякъде ще бъка от нови технически измишльотини, които уж използват някакви вълшебни технологии, но повечето от тези играчки ще имат кратък живот. Те бързо ще бъдат отсяти от онова, което Талеб нарича bulshit filter или (с извинение) „филтър за лайната на историята”.

Неоманията има и още един аспект - пише Добели и продължава: Навремето лично аз много харесвах хората, които бързо усвояваха всяко нововъведение и, примерно, не можеха да живеят без последния модел айфон. Смятах, че тези хора изпреварват времето си. Днес вече ги мисля за съвършено ирационални същества, за жертви на определена болест. Защото тях всъщност изобщо не ги интересува каква полза носи едно или друго изобретение. Те се интересуват единствено от неговата новост.

АГ, ФАЦ, ДЦ, ТА, РД, А. Андреев, Редактор: Д. Попова-Витцел