Турците, омразата и културата на линча

Председателят на Републиканската народна партия Кемал Кълъчдароглу сигурно си е представял 21 април другояче. В град Чубук на около 40 километра северно от Анкара той участвал в погребение на паднал в сражение с кюрдските милиции войник, когато изведнъж озверяла тълпа хора го обкръжила и започнала да налага с юмруци 70-годишния политик. Отвсякъде се сипели удари, някои от които попаднали в лицето му. С голяма мъка бодигардовете на Калъчдароглу успели да го измъкнат от лапите на развилнялата се тълпа и да го вкарат е една къща. Нападателите обаче я обсадили, прозвучали дори призиви къщата да бъде запалена.

Нападението срещу лидера на опозицията предизвика огромно възмущение в социалните мрежи. Стотици хиляди турски граждани се солидаризираха с него в хаштага #KilicdarogluYalnizDegldir (Кълъчдароглу не е сам). 

Особено един постинг се отличи и предизвика много коментари - на дъщерята на известния турски поет Бехчет Айсан, който преди 26 години загина при подобни обстоятелства. През 1993 г. по време на алевитски културен празник в град Сиваш, Централен Анадол, религиозни фанатици опожариха хотела, в който бяха настанени предимно алевитски гости. Тогава загинаха 37 души, сред които и Бехчет Айсан. Сега, след случката в Чубук, неговата дъщеря Ерен Айсан написа в Туитър: "Баща ми беше убит при нападението в Сиваш. За съжаление нищо не се е променило през последните 26 години - отново искат да палят къщи."

Друг случай на саморазправа, който събужда горчиви спомени сред по-възрастните турци, е от 1977 година. Тогава в областта Кахраманмараш десни екстремисти, близки до ултранационалистическата Партия на националното действие MHP, избиха брутално над 100 алевити. От 1960-те години насам в Турция постоянно има случаи на линчуване - главно срещу алевити.

Чест метод при кризи

Критиците обвиняват за това управляващата партия. На погребението в Чубук присъства и министърът на отбраната от Партията на справедливостта и развитието ПСР Хулуси Акар, който прояви разбиране към действията на насилниците, към които се обърна с думите: "Скъпи приятели, вие демонстрирахте отношението си, и сега ви моля да се разотидете." 

Социологът от Техническия университет в Анкара Бесим Чан Цир твърди, че саморазправата е изпитан метод на турското правителство във времена на кризи. Антиалевитските настроения преди нападенията в Сиваш и Кахраманмараш са били мотивирани от факта, че навремето алевитите са били на път да се утвърдят обществено-политически. "Линчуването изпълнява три функции: цели да сплаши надигащите се социални групи, служи за вентил, през който хората изпускат натрупалата се у тях политическа омраза, и изпраща сериозно предупреждение към тях да не се отклоняват от пътя, който им е предначертан."

Сезги Дургун от университета в Истанбул също смята, че случаите на брутална саморазправа и линчуване зачестяват във времена на политическа и социална нестабилност. Като най-опасно той определя това, че хората изведнъж решават, че законите вече не важат и вземат нещата в свои ръце. 

"Целуваме юмруците им"

Наджан Тогдок, която има завършено висше образование, също смята, че усещането за несигурност засилва желанието за саморазправа. Според нея, политическата нестабилност и икономическата криза допринасят за засилването на агресията срещу различни групи в обществото. Тя обръща внимание и на турския манталитет: "Нашето общество не обича да говори за грешките и престъпленията си. Никога няма да си признаем, че това е позор. Ние не критикуваме извършителите на такива деяния. Точно обратното - целуваме юмруците им", казва Токдог.

Въпреки че управляващата партия се дистанцира от инцидента с Кемал Кълъчдароглу, заявявайки, че ПСР е против всяка форма на насилие, много хора в страната обвиняват президента Ердоган. Защото по време на местните избори преди месец той многократно обвиняваше Кълъчдароглу в подкрепа на забранената терористична организация ПКК.  Поляризиращата реторика показа истинското си лице в случая на саморазправа с опозиционния политик. Разследването показа, че сред развилнялата се тълпа е имало и много привърженици на управляващата партия на Ердоган.