Технократи в "Син сити"

Всъщност, както се оказа, парчето "Vuh, Ramo, Ramo" се е появило още в навечерието на изборите, подобно на боен призив с припева си: "Бат Бойко, дай газ, изгрял е твоят звезден час!" Няма информация, но нищо чудно в деня на победата да е бил вече толкова популярен, че да е прозвучал в нейна чест и в чест на рождения ден на лирическия герой на тържеството по повод двойния празник в "Син сити" – софийския клуб, определян като "Мека на поп-фолка".

Така или иначе, миналата седмица докато новите министри, много от които типични технократи с впечатляващи професионални биографии, правеха първите си стъпки, поп-фолк хитът вече шестваше в интернет (а сигурно и не само там) като израз на въодушевените от победата очаквания на многобройните привърженици на Бойко Борисов, много от които вероятно привърженици и на този музикален стил.

Политика за широка употреба

Познавачите казват, че в музикално отношение парчето е професионално "пипнато" с елементи на автентичен фолклор. Макар и неотделим от музиката, водещата роля обаче е на текста, който е автентичен израз на масово разпространен начин на мислене и възприятие на света. С пълното съзнание за това колко е рисковано да се прокарват преки паралели между естетически и политически явления, бих казал, че текстът е синтетичен израз и на масовото схващане за същността на така наречените обществено-политически процеси.

За да характеризираме най-общо това схващане, да използваме някои ключови изрази от песента. Така в него политиката се възприема, от една страна, като "бой до дупка", в който добрите "спукват шушончетата" на лошите или ги "отнасят като силна вода". От друга страна, политиката не е нещо, в което се участва пряко, а "сеир", който се гледа отстрани като футболен мач. Също като във футбола, сеирджиите бързо изпадат в еуфория и митологизират кумирите си. Но и бързо се разочароват, когато тези кумири не оправдаят очакванията им.

На визуално, жестово, поведенческо и езиково равнище Бойко Борисов напълно се вписва в тази представа за политиката, подобна на юнашки епос с елементи на махленски жаргон. При това в доста силно забележим контраст с част от правителството си.

Как ще се отрази на политиката съжителството с поп-фолка?

Без да подценяваме ничии музикални вкусове, политически схващания или симпатии, е добре да се запитаме как тази представа за политиката и породените от нея очаквания ще съжителстват с модерния, експертен и прагматичен дух, предпочитанията си към който демонстрират повечето от новите министри. И как ще се отрази на самите министри, на техните действия и енергия за промяна пребиваването в такава среда? Иначе казано – как ще се чувстват технократите в "Син Сити"?

Разбира се, историята е показала, че музикалните предпочитания далеч не са гаранция за качество на властта и че дори една власт да се прехласва само по Бетовен или Вагнер, пак може да натвори куп безобразия. А и кой е казал, че технократите не сулшат поп-фолк?