Терзанията на българските евронесретници

Естествено, че на формацията на бивш атакист, изникнала на бял свят преди двойните избори тази есен, може да се гледа с известно снизхождение, но нейните намерения за изваждане на страната от ЕС подсказват как за кратък период от време европейските нагласи на ентусиазираните някога българи бележат значителна промяна, а дистанцията между София и Брюксел започва застрашително да се увеличава.

Вярно - досега в предизборната блъсканица нишата на "евроскептицизма” оставаше вакантна и е твърде вероятно темата да обедини около неколцина дежурни политически лумпени определен брой затъващи в немотията и жизнената си безизходица граждани, но е вярно и това, че тъкмо европейският дебат би трябвало да бъде основният пробен камък при избора на новата местна власт и държавния глава.

София - изгубена из лабиринта на ЕС

Само пет години бяха необходими, за да се разбере, че България трудно се вписва в европейската политическа и стопанска координатна система, а провалите следваха един след друг. Невъзможността на страната да се справи със своята ендемична корупция и организирана престъпност доведе до налагането от ЕК на уникалния за европейска членка мониторингов механизъм по правосъдие и вътрешен ред, чийто пореден и най-вероятно отново критичен доклад ще бъде огласен идния месец. Констатациите на комисията ще имат пряко отражение върху очертаващия се следващ крупен европейски провал на страната - влизането в Шенген, което също за първи път в Общността беше свързано с редица политически изисквания, отнасящи се до работата на съдебната система и правоохранителните органи.

През петата година от членството си България трябваше да се примири с констатацията, че е на последно място по договарянето и усвояването на средства на ЕС, като особено драматично е положението с европарите за наука и иновации, за здравеопазване и енергийни проекти, според най-новия доклад на одиторската компания KPMG. Оказва се, че администрацията продължава да не е в състояние да прилага европейското правото, както и че българските политици често се губят в институционалните лабиринти на ЕС и практически не познават процедурните правила на Брюксел.

Предизборният купон продължава

Въпреки уверенията на проправителствената пропаганда, двустранният диалог между официална София и другите европейски столици е силно затруднен поради често променящите се и неясни позиции на правителството във външнополитическата сфера. Кризата в еврозоната и взривоопасните събития в Гърция пораждат допълнителни отговорности за България, която ще понесе в пълен размер косвените европейски и преките си собствени стопански последствия в случай на финансов фалит на южната си съседка.

Всичко това би трябвало да постави проблематичното и рисково европейско битие на страната в центъра на практически стартиралата предизборна кампания, както и да определи височината на летвата, която бъдещите кандидати за местната власт и президент ще трябва да преодолеят. Би трябвало, но на този етап, както е видно, причините за европейските неуспехи се търсят основно в "отношението” на Брюксел, а политическите формации със своите рекламно-пропагандни машини се готвят за взаимното обливане с втръсналия до болка партиен популизъм и за щедрите почерпки на огладнелите си избиратели с кебапчета и бира. За да не се чувстват те като пълни европейски несретници поне по време на кампанията.