Тайните заменки между ГДР и ФРГ
4 януари 2013
Всички западногермански правителства след 1962/63 година са преговаряли с режима в ГДР по този въпрос. Без изключение. От чисто хуманитарни съображения властите в Западна Германия са били готови да плащат изискваните от ответната страна високи суми за "откупуването на глави". В тази вътрешногерманска "търговия" са били разменяни агенти, затворници, разделени семейства, включително деца. В Бон за нея е отговаряло Министерството по общогерманските въпроси, където на професионален жаргон са я наричали "особена дейност". Съществувал е таен адвокатски канал, чрез който са били оформяни юридически въпросните заменки на хора. В него са участвали канторите на Юрген Щанге от Западен Берлин и на Волфганг Фогел от Източен Берлин. Самата размяна е ставала през организация на Протестантската църква. Много рядко се е плащало с пари в брой.
Размяна или рекет?
Първото споразумение за размяна на хора по вътрешногерманската граница е още от времето на канцлера Конрад Аденауер. Постепенно тази "особена дейност" се разраства, а източногерманската страна държи всичко около нея да бъде пазено в дълбока тайна. В Бон в дискретната "търговия" с режима в ГДР е бил привлечен и Лудвиг Гайсел, който в Протестантската църква е отговарял за икономическите отношения с ГДР.
За да се осъществи дадена размяна, е била достатъчна договорка със съответния човек в ГДР, който предавал на Гайсел исканията на Източен Берлин, написани на бял лист хартия без опознавателни знаци или символи на официални институции, без адрес, получател или подател. Съдържанието на тези послания обикновено се е ограничавало само до размера на "откупа" - исканото количество храни, горива, суровини или промишлени стоки.
Откривайки неподозирани възможности да печелят от тази разменна търговия, източногерманските власти започват целенасочено да арестуват граждани на Западна Германия, за да ги използват след това като разменна монета. Откупната цена на един затворник с по-дълга присъда в ГДР е стигала до 40 хиляди западногермански марки.
226 милиона марки за режима в ГДР
До 1969 година по този начин са били разменени общо 5 015 души, попадащи в различните категории на подлежащите за откупуване граждани. В резултат от тази "особена дейност" са били наново събрани 2 600 разделени семейства, 590 деца са били върнати на родителите им в Източна или в Западна Германия, а близо 5 000 затворници от двете страни на Берлинската стена са били предсрочно освободени. Само в периода 1962-1969 г. тази "търговия с хора" е струвала на Федералната република 226 милиона германски марки.
Dokumente zur Deutschlandpolitik. "Besondere Bemühungen" der Bundesrepublik; Oldenbourg Verlag, München 2012
АГ, ФАЦ, ДПА, Е. Лилов/ Редактор: Б. Рачева