Сърдит, млад, обезверен: грък

Слушане на музика, сърфиране из интернет, разговори с приятели във Фейсбук - такива са заниманията на Ева напоследък. 26-годишната гъркиня няма пари за дискотеки, барове и таверни. Тя е висшистка, детска учителка по образование. Завършва университета през 2008 година, оттогава няма постоянна работа, живее при родителите си в Солун.

Квалификацията няма значение - работа няма!

"Не е приятно усещане. Образованието ми, парите, които моите родители са дали за него - всичко се оказва напразно. Когато завърших следването си, си мислех, че разполагам с време да търся работа, която наистина да ми харесва. Сега обаче бих се съгласила на всяко предложение. Когато съм с приятели на кафе, всеки от тях чете обявите за работа във вестника. Но за завършилите висшисти няма работа", казва Ева.

В едно кафене в предградие на Солун са се събрали няколко младежи, говорят си и играят карти. Те могат да прекарат тук часове, пиейки само по едно кафе или чаша кока-кола. Пари за повече нямат. Смяната на 20-годишната Мария тъкмо е приключила. Момичето следва политология и работи като сервитьорка за пет евро на час:

"Работя три-четири дни в седмицата. Атмосферата е приятна и съм щастлива, че кафенето още го има. Със спечелените пари облекчавам родителите си, така че да не е нужно да ми плащат следването. Така показвам, че разбирам тежкото им финансово положение, а пък те знаят, че могат да разчитат на мен."

16% от населението на Гърция е безработно. Никога досега в страната не е имало толкова високо квалифицирани млади хора без работа и с толкова малко шансове за професионална реализация.

Уличните протести - последен отдушник

Според Мария и демонстрациите по улиците не могат да помогнат: "Не участвам в улични протести. Аз просто вече не ходя да гласувам. Това е моят протест. На улицата властва само анархията. Не искам това. Не мога да чупя витрини, да преча на хората да ходят на работа, да паля коли и домове. Не мога."

За разлика от нея Ева сериозно обмисля варианта да участва в уличните протести. Все още не е последвала апелите във Фейсбук, но според нея има смисъл от организираната съпротива:

"Искам да изразя гнева си пред всички. Заедно с другите - млади и стари. Надявам се, че ще бъда чута. Всички ние сме на ръба на пропастта. Или всички ще направим заедно крачка назад, или ще пропаднем в нея."

Автор: А. Кокциду, Й. Йорданова, Редактор: Б. Рачева