Страхуват ли се евреите да живеят в Германия?
29 декември 2019
Да, казва Маргита Нойвалд-Голинг от еврейската общност в Кьолн. Тя се сблъскала с антисемитизъм в училище, когато един учител й казал: "при Хитлер щеше да свършиш в газовата камера". Подобни случаи изобщо не са рядкост, посочва тя.
Нойвалд-Голин, която е дългогодишна вицепрезидентка на Европейския съвет на "Женската международна ционистка организация"(WIZO), държи да се прави разлика между омразата към евреите и антисемитизма. "Антисемитизъм за мен е изкуствена и наукообразна дума. Зад нея обаче всъщност се крие омраза към евреите и то само към тях."
По сходен начин отговарят и други евреи, когато бъдат попитани дали са ставали жертва на антисемитизъм. Възрастна еврейка от Франкфурт споделя, че преди няколко седмица съседка, която познава отдавна, я заговорила и я наругала заради позицията на Израел спрямо ивицата Газа. "Познавам я от десетилетия, гледах как растат децата й." Берлинският равин Йехуда Тайхтал пък неотдавна както си вървял с децата си по улицата, наруган и заплют от двама мъже, по всяка вероятност от арабски произход. Такова ужасно нещо не бива да се случва на никого, казва той.
Поведението на политиците е необяснимо
Ежедневен антисемитизъм - нещо нормално в Германия през 2019-а година. На проведения наскоро в Берлин конгрес на еврейските общини не се отправят обвинения, страх няма. Но се усеща възмущение от изявленията на политиците. Никой не проявява разбиране към това, че след ужасното нападение срещу синагогата в Хале на девети ноември, на най-големия еврейски празник Йом Кипур, политици говорят за "невъзможно" деяние. Четири месеца по-късно председателят на Общинския съвет в Касел Валтер Любке, неевреин, бе застрелян от дясноекстремист. "Естествено никой от нас не може да си представи атентат срещу синагога", казва Йозеф Шустер, председател на Централния съвет на евреите в Германия. Но от бруталното убийство на Любке "стана ясно, че от дясноекстремистките нападатели може да се очаква всичко възможно, дори невъзможното".
"След атентата в Хале бях крайно шокирана от това, че високопоставени политици заявиха като че ли изпълнени с изненада, че дясноекстремистите са антисемити. Как е възможно това!", казва Симоне Рафаел от фондацията "Амадеу Антонио". Според нея обществената представа за тази заплаха е напълно погрешна - евреите разбират това.
В Германия броят на антисемитските нападения с политически мотиви расте отдавна. А и никога не е бил малък. През 2003-а десни екстремисти планират атака срещу синагогата в Мюнхен, през 2010-а е запален пожар в Новото еврейско гробище в Дрезден, през 2018-а един еврейски ресторант в Кемниц е замерян с камъни. Това са най-известните случаи. По данни на Федералната криминална служба, през 2011-а година е имало 1691 нападения срещу евреи, през 2018-а те са били 1799. "През 2019-а пак ще има увеличение", прогнозира президентът на Службата Холгер Мюнх. Той допълва също, че над 80 процента от антиеврейските атаки са извършени от десни екстремисти.
Как се отразява това на германските евреи? "Еврейските общности се чувстват в Германия у дома си", казва Йозеф Шустер. "Оръжията и бомбите няма да ни разубедят. Който не иска в тази страна да живеят евреи, нека сам да напусне страната."
"Винаги готовите куфари"
Още от създаването на Федералната република за живеещите тогава в Германия евреи дълго време се говори, че са "с винаги приготвени куфари". Това звучи неуместно от гледна точка на разцвета на повече от стоте еврейски общности в страната с около 100 000 членове,последван от притока на евреи от Русия и Източна Европа след 90-те години. Днес в Германия има нови синагоги и еврейски домове с разнообразна социална и културна програма. Думите за куфарите изглеждаха неуместн до терористичната атака в Хале. "Куфарите отдавна са разопаковани", казва Шустер. "Но един или друг вероятно се замисля къде са му прибрани куфарите."
След нападението в Хале реагираха и вътрешните министри на федералните провинции. Ужасът от това, че синагогата в Хале (градът е с определено дясноекстремистко присъствие) на празника Йом Кипур е била без полицейска охрана, трябва да предизвика вземане на съответните мерки: повече полицейска защита, строителни мерки за сигурност.
Защитата е едно, а последователните действия на следователите и правосъдието - друго, отбелязва Шустер. Той има чувството, че правосъдието като че ли "не вижда добре с дясното око". Говори за присъди, при които деянието е подбудено от "класически антисемитски мотиви", при които обаче съдиите много се стараели да намерят доводи за смекчаване на наказанието. "В такъв случай липсва назидателният ефект. Толкова по-благодарен съм за инициативата на Бундесрата, а и на министерството на правосъдието", отбелязва той, имайки предвид искането на политиците след нападението в Хале. Тяхното настояване е антисемитските мотиви изрично да бъдат упоменати в наказателното право като утежняващи санкцията.
Всеки случай трябва да бъде докладван
По отношение на наказателното преследване следователите изрично настояват пред засегнатите да съобщават за всеки отделен случай. Това би помогнало за разкриването на черната статистика, взаимовръзките и развитията. "Ще имаме по-ясна представа за нещата, ако се подават жалби", посочва Мюнх. "Колкото повече знаем, толкова по-добре ще можем да се ориентираме." За момента, както посочва президентът на Федералната криминална служба, разкриваемостта при антисемитските деяния е 46 процента. Типичният извършител е мъж, над 30-годишна възраст. При около половината от случаите извършителите вече са известни на полицията.
Нужни са и други мерки - срещу антиеврейската омраза и "разюзданите кампании" в мрежата, за повече разяснения в училище, при подхода срещу десния екстремизъм по стадионите, при интеграцията на мюсюлманите от традиционно враждебно настроени към евреите и към Израел страни. "Имаме нужда от повече звена за консултация и повече компетентност за адекватна реакция на подобни антисемитски нападения", казва Симоне Рафаел. "Все пак вече има някои много добри структури." Тя би могла само да препоръча на засегнатите да се обърнат към някоя от съществуващите служби и да потърсят там помощ.