Страната, където журналистиката е нежелана

Според последния доклад на "Репортери без граници", Сърбия е "небезопасна", тъй като срещу разследващите журналисти се водят "агресивни клеветнически кампании". Какво е мнението Ви за свободата на печата в страната?

Анжела Миливоевич: "Репортери без граници" са прави да окачествят Сърбия като опасна за журналистите. Това отразява точно ситуацията в страната. Бих добавила, че журналистиката в Сърбия е освен това и нежелана.

Има два основни проблема. Единият от тях е, че журналистите често биват атакувани. Най-екстремният случай досега бе, когато подпалиха къщата на местен белградски журналист. Другият проблем е, че журналистите винаги са игнорирани или заклеймявани като врагове всеки път, когато пишат критично за правителството.

Журналистическите разследвания не бяха много популярни при нито едно предишно правителство в Сърбия. Наистина ли има разлика при президента Вучич?

Различното е, че сегашното правителство е много по-агресивно. То не се страхува да организира кампании срещу журналисти, да публикува снимки на редактори в жълтата преса, наричайки ги нежелани хора, които мразят президента. Струва ми се, че обществото възприема нас, журналистите като натрапници, като нещо, което в идеалния случай не би трябвало да го има.

Често чуваме за силното влияние на властта върху медиите. Как е възможно правителството да поддържа такова ниво на контрол?

Поради това, че общественият оператор е собственост на държавата и е зависим от нея финансово и по всякакъв друг начин. Освен това и други национални телевизии застават на страната на правителството, като напълно пренебрегват всяка информация, която не е полезна за управляващите.

В Сърбия съществуват две реалности: тази, представена от доминиращите медии, и истинската, за която информират портали и няколко независими издания. Тази информация обаче не достига до голяма аудитория. Година след година институциите все повече се затварят и отказват да предоставят информация. Те не ни контролират, но саботират нашата работа. Другият постоянен подход е като просто не говорят с нас. Има цяла група политици, които никога не искат да дават изявления пред така наречените "нежелани медии".

Вие лично сблъсквали ли сте с проблеми заради работата Ви?

Преди няколко години уебсайтът ни беше хакнат и една статия беше премахната. Малко след това забелязахме, че някакви хора ни следяха в продължение на няколко дни и съобщихме на полицията. За щастие досега не се е случвало да ни нападат физически, но непрекъснато сме обект на атаки от страна на големите медии, които ни наричат обществени врагове.

Сръбски интернет портал наскоро описа кореспондентката на ДВ Саня Кляич като един от журналистите, "опозорили Сърбия" с документален филм за албанските жени. Тази седмица Слободан Георгиев, ръководител на Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN), бе наречен в онлайн видео „предател“. По същия начин бяха атакувани и други независими платформи като CINS и KRIK. Колко често се случва това и доколко тези нападки имат ефект?

Последното видео от преди няколко дни беше доста смущаващо за всички нас. То ясно характеризира Георгиев като човек, който е нежелан и лош от гледна точка на правителството, което според мен е непростимо. Те ни нападат, наричайки ни наркомани или - както в случая със Саня - казват, че сме предали сръбския народ, заради това, че пишем за албански жени. Последните атаки предизвикаха сериозни реакции, но тези неща продължават да се случват. Смятам, че това е недопустимо. Доколкото знам, никой от правителството досега не се е дистанцирал от този случай.

Западните страни даряват много пари в подкрепа на независимите медии в Сърбия. В същото време западните лидери не са склонни да повдигат въпроса за свободата на медиите пред сръбското правителство, което се представя за проевропейско. Каква би трябвало според Вас да е подкрепата от страна на политиците от ЕС?

Западните политици биха могли да видят какво реално се случва в Сърбия, вместо да се вглеждат само в точките от Договора за присъединяване на Сърбия към ЕС или в законите, които са приети, но не се изпълняват. На практика законите в Сърбия не действат и не се прилагат за всички. Има желани и нежелани групи и не бива да продължаваме да си затваряме очите за факта, че журналистите постоянно се цензурират. Очакваме недвусмислена подкрепа, която да изисква от нашите политици и правителството да третират медиите по друг начин. Западните държави подкрепят с дарения независимите медии, но от политическа гледна точка няма смисъл това, след като ако гражданите не могат да ни чуят. А те не могат, защото големите медии са под контрол. Продължаваме да се движим в затворен кръг, но един ден този кръг ще изчезне.

Анжела Миливоевич работи като разследващ журналист в Белград. От 2011 г. работи с Сръбския център за разследваща журналистика (CINS). Тя беше част от екипа, който получи наградата на Европейска преса за 2017 г. за поредица от статии, свързани с корупцията и организираната престъпност в Сърбия. С нея разговаря Дарко Яневич.