1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Степени на нищета

2 февруари 2013

Ромите живеят в ужасни условия. Как обаче обикновеният българин да чуе това, щом и той едва свързва двата края? И чия грижа е всъщност да обезпечи хората тъй, че те да не търсят късмета си в други страни?

https://p.dw.com/p/17Wa5
Снимка: AP

Голям или малък е "проблемът" с ромите? Въпросът възникна след посещението на президента Плевнелиев в Париж и изказването му, че "проблемът" не бива да се преувеличава.

Тази преценка е колкото вярна, толкова и невярна, казва Даниела Михайлова от Инициативата за равни възможности – неправителствена организация, чийто офис се намира в софийския квартал Факултета.

Президентът е прав, ако има предвид френските власти, смята адвокатката и правозащитничката Михайлова. „Те са тези, които не успяха да направят разграничение между български и румънски роми, живеещи нелегално във Франция. И така преекспонираха участието на България в един процес, който е до голяма степен румънски“.

Даниела Михайлова е удивена от това, че „нито Франция, нито Италия са в състояние да определят дали хората, които им създават проблеми, са българи или румънци“. Тъкмо поради липсата на усилие и разграничаване България е била поставена в центъра на този проблем, макар че нелегалните й имигранти във Франция надали са повече от 400 души.

Frankreich Roma Lager wird geräumt in Saint-Priest Vertreibung Polizei
Нелегалните български роми във Франция са не повече от 400 душиСнимка: Reuters

"На завет" в Германия

Освен всичко друго, скандалът с Франция замъглява истинския социален феномен – че повечето роми се ориентират към други страни, където има „по-добри социални пакети от френските или италианските“. За българските роми такива страни са Германия, Австрия и Швейцария, които са в ролята на потърпевши тъкмо заради добрата си социална политика, твърди Даниела Михайлова, която води редица дела на български роми, пострадали от дискриминация в България. Според нея именно тези държави трябва да станат инициатори на една по-взискателна политика в ЕС по отношение на стандарта на живот в страните членки. От България би трябвало да се изисква да осигурява повече възможности за гражданите си, смята Михайлова.

Според нея всички граждани на България и Румъния, а не само малцинствата, живеят в отчайващи условия и докато това е така, е нормално всеки от жителите на двете страни да търси място, което му дава повече възможности.

Всеобщата нищета, за която говори юристката, изглежда има и един слабо изследван аспект: прогресиращата неспособност на повечето хора да чуят проблемите на ромите. „Средният българин се чуди как да свърже двата края, не може да си плаща нито кредита, нито другите сметки, така че не му остава нито време, нито желание да слуша, че има хора, които живеят по-зле от него. В същото време обаче положението в гетата е трагично. В последната година-две хранителните стоки в гетата не се продават опаковани, а на бройка, защото хората не могат да си позволят да купуват цели опаковки. Преди можеха. Сега в гетата се продават бисквити на бройка, хляб на филийки, олио на чашки...“

Berlin Sinti Roma
Германия им предлага по-добри социални пакетиСнимка: picture-alliance/dpa

Чаша олио за 80 стотинки

Цената на тези артикули? Принципът на таксуване на храните на бройка е: половинката на всяка разфасована стока струва колкото половината цена на целия артикул в опакован вид, плюс 10 стотинки. „Ако един хляб струва един лев, то половин хляб струва 50 + 10 стотинки. На този принцип се измерват и повечето от останалите стоки – яйца на бройка, захар на чашка... Една пластмасова чаша олио например е 80 стотинки“, изброява Михайлова.

„Само че това не достига до съзнанието на повечето българи, които са твърде заети да мислят за собственото си нещастие и твърде облъчени от медиите, които непрекъснато повтарят, че ромите живеят на гърба на останалите“, констатира Михайлова. Тя посочва, че в действителност ромите нямат не само доходи и възможности, но им липсва и здравно, и социално осигуряване, както и образование. Порочният кръг е достатъчно добре известен: работодателите рядко наемат роми, а когато го правят, избягват да сключват трудови договори с тях, като така ги лишават едновременно от здравни осигуровки и от стаж за пенсия, която да ги допусне до здравно осигуряване на пенсионна възраст.

Ефектът на политическия дефект

„Този политически дефект съществува откакто съществува здравно осигуряване в България“, напомня Михайлова. „Затова и хората търсят място, което им предлага повече възможности. В Германия например всеки работещ на трудов договор осигурява здравно и останалите членове на семейството си. Българските роми знаят това, обсъждат го помежду си, както обсъждат и детските надбавки в Германия – те са 250 евро на дете, но се увеличават двойно, ако детето има здравословен проблем. Дори и здравословният проблем да е малък и често срещан – като леката дислексия например или алергиия".

Автор: Т. Ваксберг/ Редактор: Б. Рачева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми