Спокойно, турците няма да дойдат
Поддръжниците на т.нар. Brexit не се спират пред нищо. Макар че вече надушват победата, те не спират да плашат британците с всевъзможни аргументи против членството на страната им в ЕС. Последното им твърдение е, че 70 милиона турци вече чакали пред портите на Обединеното кралство. Само че, първо, британците определено надценяват притегателната сила на своя остров. И второ, Турция е поне към момента на светлинни години от присъединяването към ЕС.
По-скоро камила ще мине през иглени уши
Някои в Европа приемат този факт с огорчение, а други - с нескрито злорадство. Турция се отдалечава от нас, това е факт. Там преследват журналисти и опозиционери, депутати и писатели. Списъкът с антидемократичните акции на Анкара става все по-дълъг. А президентът Ердоган се барикадира все повече в своето автократично управление. Всеки, който му противоречи, е негов враг. А междувременно това важи на практика за целия ЕС, за Европарламента, за германските депутати, изобщо за всички. Ердоган е заобиколен от въображаеми врагове. А това подсилва параноята.
По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото Ердоган да се промъкне в ЕС. Понастоящем Брюксел се опитва да спаси поне на хартия споразумението с Анкара за бежанците. И ако успее да го удържи поне до края на лятото, през октомври, когато е следващият срок, ще може със съжаление да обясни, че Турция не изпълнява всички условия за отмяна на визовия режим. "Наистина съжаляваме", ще кажат от Брюксел. И ще могат да бъдат сравнително спокойни, тъй като през есента бежанският сезон приключва. А и ако продължи да държи затворена границата с Македония, ЕС ще може да контролира миграцията, въпреки всичките турски заплахи.
Някой ден...
Нека припомним: именно британският премиер Тони Блеър беше човекът, който през 2005 година с всички сили настояваше за започване на присъединителни преговори с Турция. Франция беше твърдо против, а Германия беше скептично настроена. Навремето критичното отношение към приемането на Турция в ЕС се дължеше главно на предразсъдъци. Докато днес е напълно обосновано. Турция става все по-неблагонадеждна, все по-недемократична. Жалко за страната, но просто няма как да повлияем на това развитие.
Всички разговори, всички преговори и опити за разкрасяване на истината са просто дипломатически жестове. Защото вече е ясно, че само след няколко месеца ще захвърлим и споразумението за бежанците, и отмяната на визовия режим, а присъединителните преговори отново ще бъдат замразени. И някой ден, когато всички ние ще сме вече стари, а Ердоган ще си почива в старчески дом за пенсионирани султани, ще има смисъл да започнем всичко наново. И начисто.