1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Смъртта на един идол

Автор: М. Вюст/Б. Емануилов Редактор: Б. Узунова 30 април 2009

Денят е неделя, 1 май 1994-та година. Любителите на спорта насочват поглед към Италия, към Формула 1. На пистата Имола се провеждат състезанията за Голямата награда на Сан Марино.

https://p.dw.com/p/Hh44
Секунди след катастрофатаСнимка: AP

Започва шестата обиколка, а стрелките на часовника сочат 14 часа и 17 минути. Айртон Сена излиза от виража Тамбурело и със скорост от около триста километра в час се удря в стена. Брутален сблъсък, след който всички затаяват дъх. Бързо пристигат лекари. Сена е изнесен на носилка. След него остават локва кръв и кошмарното предчувствие, че Айртон Сена е обречен на смърт, както ден преди това австриецът Роланд Ратценбергер.

Три часа след катастрофата идва трагичната вест. Айртон Сена е 34-ият пилот във Формула 1, който оставя живота си на автомобилната писта. Той умира вследствие наранявания на главата.

Ayrton Senna
Айртон Сена, 1992 годинаСнимка: picture-alliance / dpa

Лудостта на Формула 1

Но шоуто трябва да върви. Състезанието в Имола продължава. Победител е Михаел Шумахер:

"Узнахме едва след състезанието. Преди да отидем към стълбичката за награждаване узнах , че Айртон Сена е в кома. Помислих, че той може би няма да може да участва на състезанието в Монако поради контузии. Никога обаче не съм предполагал, че е възможно, той да почине", казва германската легенда.

След смъртта на Айртон Сена избухнаха старите дебати за смисъла и лудостта на Формула 1. Техниката, мерките за сигурност и състезателните коли бяха подобрени. Формула едно изглеждаше сигурна. Само скептиците говореха още за лудост.

Факт е, че от трагичната злополука на Айртон Сена през 1994 година насам няма вече нито един смъртен случай. И до днес Формула 1 привлича публиката като магнит.