Смърт made in Germany

След Втората световна война печатът "made in Germany", въведен през 19 век като защита на германските продукти срещу британските им пиратски копия, се превръща в гарант за качество - на луксозни коли например, а с по-приглушена реклама и на оръжейни продукти. Германската военна техника - от танкове и подводници до всевъзможни технологии - е в шампионската лига на бизнеса със смъртта.

През 2010 г. германски фирми, половината от които малки и средно големи, са спечелили над 2 милиарда евро от оръжеен бизнес. Цинично казано, за германското средно съсловие няма защо да се тревожим. А колко човека са заплатили за този успех с живота си? Това не е известно.

Разоръжаване ли? Нищо подобно!

Журналистът Хауке Фридерихс е сред малцината в Германия, които компетентно и неотклонно изнасят информации за този бизнес. А сега Фридерихс публикува и книга за мръсните германски сделки със смъртта. Авторът не е някакъв фанатичен противник на оръжията. Дори напротив: докато извършвал проучванията си в страни, в които се водят войни, той неведнъж благославял Бундесвера заради това, че разполага с бронирани коли, които предлагат сигурна защита срещу експлозии - пише Фридерихс в предговора на книгата си. Можем да си представим невероятния емоционален стрес, който трябва да е преживял, пишейки това изречение. И толкова повече можем да оценим професионално-трезвия му поглед върху "бомбастичния" германски бизнес с оръжие.

Да вземем например т. нар. военно-промишлен комплекс. Не само прозорливи автори на трилъри отдавна вече са наясно, че всички нови войни от края на сблъсъка между НАТО и Източния блок насам са един вид демонстрация на най-новата военна техника. Политиците говорят за разоръжаване, а на практика е налице безпримерно въоръжаване. Германия е на трето място в света по износ на оръжие - след Съединените щати и Русия. От 2007-ма до 2011-та оръжейният износ на Федералната република е нараснал с цели 37 процента.

Германската конституция забранява производството и доставките на оръжие за нападателни цели, освен ако за това не е дадено изричното съгласие на правителството. А през 2000 г. беше забранен износът на оръжие в държави, в които систематично се нарушават човешките права. От тогава насам обаче бизнесът със смъртта процъфтява. Странно защо...

Голямото мълчание

Едно от възможните обяснения е, че годишният доклад за оръжейния износ се публикува с 12 до 18 месеца закъснение, а германското правителство дори не информира парламентарните комисии кога и в какви случаи е дало разрешение за износ на оръжие. Да не говорим, че никой не контролира какво точно вършат страните, купили си от Германия оръжие.

Законите изглежда ги има, за да бъдат нарушавани - най-вече от управляващите, които разчитат на мълчание по темата, включително в медиите. А който не иска да бъде съучастник в това мълчание, нека прочете книгата на Фридерихс. В нея той документира именно това - как се заобикалят законите. И по този начин нарушава мълчанието за мръсните сделки с оръжие.

Hauke Friederichs: Bombengeschäfte - Tod made in Germany, St. Pölten, Salzburg, Wien 2012

АГ, ДР, ДПА, Б. Рачева; Редактор: Д. Попова-Витцел