1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как властта развращава българските медии

14 декември 2021

Ще се спре ли с разпределянето на милиони на близки до властта медии в замяна на комфорт? Кирил Петков обеща пълна прозрачност, но пътят към постигането ѝ е труден.

https://p.dw.com/p/44Fdu
Bulgarien Medien Reporter Mikrofone
Снимка: Getty Images/L. Marin

Новото българско правителство трябва да се заеме с проблемите на свободата на словото в България, призова днес Павол Салай, който завежда бюрото за Балканите и Европейския съюз на международната организация "Репортери без граници". Салай се включи в дискусията "Медиите през 2021 година", организирана от Института за развитие на публичната среда в София. 

Свободата на словото трябва да е водещ приоритет за новата власт

Салай изрази надежда, че свободата на словото ще се превърне в един от приоритетите на българското правителство, тъй като е огромна нуждата от план и работа в партньорство за излизане от кризата, в която България се намира в последните години. Страната е последна сред държавите в ЕС в Индекса за свобода на пресата, който "Репортери без граници" публикува ежегодно.

Още в първия си ден като министър-председател Кирил Петков обеща максимална медийна откритост за дейностите на новото управление. " "Прозрачност" ще бъде другото ни мото. Но прозрачността няма да бъде само към изпълнителната власт. Това ще бъде и за финансирането на медиите - ще искаме да дадем ясна представа на българския народ какви средства при какви медии отиват, за да има пълна отчетност." 

Как властта развращава медиите

Темата за финансирането на медиите с публични средства и липсата на достатъчно прозрачност за медийната собственост бе обсъдена на форума от журналисти и представители на неправителствени организации. Става въпрос за несправедливост и неяснота по отношение на разпределението на тези средства, заяви Салай, според когото досега българските управляващи са показали неспособност да защитават независимите медии. 

В България определен кръг медии, които не са опозиционни, получават и средства от различни оперативни програми на ЕС по комуникационни проекти и бюджетни средства - чрез т.нар. "договори за информационно обслужване", сключвани от министерства и ведомства за изграждане на позитивен имидж.

Силвия Великова (БНР) изтъкна, че частното радио К2, (което подкрепя доскоро управлявалата ГЕРБ - б.а.), е получило по-голямо европейско финансиране от общественото национално радио. Мариета Димитрова ("Благоевград нюз"), автор на разследване по темата, коментира, че договорите за информационно обслужване "капсулират средата и дезинформират публиката, тъй като предават онова, което местната власт иска да чуе". Димитрова съобщи, че за последните години община Благоевград е раздала близо 1 млн. лева на кръг от 15-20 медии, а сумите са нараснали главоломно през 2019 г., когато имаше местни избори.  

През годините близки до властта медии получават непропорционално големи суми чрез договори за "информационно обслужване".
През годините близки до властта медии получават непропорционално големи суми чрез договори за "информационно обслужване". Снимка: DW/A. Detev

"Скрито финансиране и открита корупция"

Главната редакторка на в. "Сега" Теодора Пеева предложи да се обърне тежестта, когато се раздават публични средства -  не медиите, а финансиращите да подават информация към т.нар. регистър на медиите, който Министерството на културата поддържа по закон. Според Пеева отпускането на публични средства трябва да става чрез преки договори, а не чрез рекламни агенции, каквото условие е налице за печатните медии.

Пеева даде пример с 350 хиляди лева, отпуснати за печатни медии за европейското председателство на България и разпределени от пиарско-рекламен консорциум. "Къде потънаха тези пари не може да се разбере… Имаше издания като Тялото.ком, Вкусно.бг - но дали са стигнали пари до тези медии, ние не знаем. Какво прави пиар агенцията, ние не знаем. В министерството (за българското председателство на Съвета на ЕС - б.а.) не ги вълнува - това е скрито финансиране и открита корупция", смята тя. Главната редакторка на в. "Сега" предложи да отпадне границата от 19 хиляди лева, която позволява да не се обявява финансиране под тази сума.

Участниците в дискусията се обединиха около предложението, че не трябва да се отпускат публични средства на медии, които не са обявили собствеността си.

Анонимните издания в интернет са голям проблем

Мехти Меликов от Министерството на културата съобщи, че през октомври е създадена работна група, която подготвя законопроект за изменения и допълнения към Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и обявяването на разпространителите и доставчиците на медийни услуги. Макар че срокът за приключване е до края на годината, най-вероятно няма да успеем, каза Меликов, според когото регулацията не работи по начина, по който се е очаквало да работи.

Представителят на културното министерство обясни трудностите, които срещат при установяване на собствениците на медии. "Не можем да хванем изданията в интернет, тъй като ползват чуждестранен хостинг. А ако не можеш да кажеш кой е издателят - не можеш да го санкционираш. И да помолим МВР да го издири вместо нас, няма как - отива в чуждо пространство", обясни Меликов.

Ясен Лазаров от Института за развитие на публичната среда (ИРПС) обяви, че над 1000 организации и уебстраници са "невидими" за регистъра на медиите, тъй като не подават информация, а в тях често има злонамерени публикации. 

Той представи резултатите от изследване, според което през 2020 г.  общо 350 доставчици на медийни услуги са подали декларации, 221 от които са декларирали получено финансиране и сключване на договори с публични институции. Средствата отразяват доста по-нисък процент от реалните суми, каза той.

От общата сума - 29.560 милиона лева, 13.8 милиона лева са отчетени по договори за медийно обслужване с публични институции, останалите - грантове, дарения и др. Основни публични партньори през 2020 г. са били държавният бюджет и общините, показва проучването на ИРПС. Според Лазаров необходимо е прецизиране на закона, дебати дали Министерството на културата да поддържа регистъра на медиите, както и да се обявява "процент на декларираните публични средства спрямо всички получени за годината" от медиите.

Един аршин за всички медии - как да стане?

България има сериозни проблеми по отношение на свободата на словото, припомни Павол Салай от "Репортери без граници".
България има сериозни проблеми по отношение на свободата на словото, припомни Павол Салай от "Репортери без граници". Снимка: Iwa Lazarowa

Павол Салай припомни препоръките на "Репортери без граници" за независимостта и журналистическата етика, както и за състава на Съвета на електронни медии (СЕМ), в който да се позволи на признати медии, неправителствени организации, университети да излъчват свои представители. Сега петчленният орган се формира на база партийни и президентска квота.

В словото си към участниците посланичката на Франция Флоранс Робин насърчи диалога и обмяна на опит между журналисти от различни европейски страни в името на свободата на словото. Тя препоръча страните и обществата да бъдат бдителни, тъй като може да дойде момент, когато тази свобода ерозира или е поставена под въпрос. 

Един аршин към всички медии и пълна прозрачност, обеща министър-председателят Кирил Петков в парламента. Вече няма да има непрозрачно финансиране от нечие министерство към нечии медии, каза той. 

Предстои да видим. По ласкателствата ще ги познаем.

Емилия Милчева
Емилия Милчева автор и кореспондент
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата