Сирийският кошмар
6 март 2013
Колкото по-дълго трае една гражданска война, толкова по-трудно е след нея да бъде изградено мирно и функциониращо общество. Това е добре дошло за екстремистите, които използват насъбралата се омраза и поддържат спиралата на насилие и контранасилие. И когато всичко потъне в развалини и хората нямат на какво да се опрат, радикалните идеолози ще предложат единствения възможен изход.
Съветската инвазия в Афганистан роди муджахидините и Ал Кайда, а американската офанзива в Ирак събуди сунитския тероризъм. След двегодишна гражданска война и 70 000 убити Сирия тръгва в същата посока. Държавните институции се разпадат, регионите са под контрола или на бунтовниците, или на правителствените войски - цари властови вакуум, в който избуяват всякакви радикални групировки.
Подкрепата е само на думи
Народните маси в Сирия се надигнаха не в името на пророка, както би се надявал Осама бин Ладен, а в името на демокрацията и по-добрите условия за живот. Промяната на властовите отношения обаче даде тласък на религиозно-радикалните сили не само в Сирия, но и в страни като Либия и Мали.
Проблемът е, че представителите на умерения ислям не са единни. Това се отнася най-вече до Националната коалиция на сирийската опозиция, в която "Мюсюлманските братя" имат сериозно представителство. САЩ и Европа призовават умерените съпротивителни движения да създадат обща организация, но на срещата си в Рим "големите" така и не се споразумяха за доставките на оръжие или друг вид военни помощи за опозицията в Сирия. Миналата седмица американският външен министър Кери обеща, че САЩ ще се ангажират по-активно в Сирия, но тези думи очевидно имаха за цел единствено да възпрат сирийската съпротива да бойкотира конференцията в Рим, което би било тежко поражение за западната дипломация.
Мъките не свършват
Някои западни държави като Великобритания и Франция настояват за по-силна подкрепа на сирийската коалиция. Подобни инициативи обаче са обречени на провал - при положение, че Вашингтон продължава да се колебае. Същевременно противниците на доставките на оръжие за опозицията припомнят лошия опит от Ирак и Афганистан - западната намеса в Сирия ще повлече страната към дъното и ще се превърне в безплатна пропаганда за екстремистките сили в региона, твърдят те.
Сирия обаче отдавна е в състояние на гражданска война, при която нито една от двете враждуващи сили не може да надделее. Тоест - евентуалният ангажимент на Запада не би могъл да влоши ситуацията повече. И още нещо: колкото по-дълго продължава сирийският кошмар, толкова по-трудно ще бъде установяването на граждански ред. При това тези събития не се разиграват на другия край на света, а точно пред вратите на Европа.
АГ, НЦЦ, ЕГ, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова