Сбогом на неолиберализма

Авторите на публикацията в "Зюддойче Цайтунг" припомнят, че десетилетия наред Международният валутен фонд (МВФ) беше любимият враг на всички критици на неолиберализма. „Синдикалисти и политици непрекъснато атакуваха финансовата институция във Вашингтон заради „неолибералните ѝ глупости”. Сега обаче и МВФ, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която дълго време отстояваше стриктни пазарно-икономически позиции, правят драстичен обратен завой.”

В статията се цитира редовният Доклад за състоянието на световната икономика, в който МВФ установява, че неравенството расте, а приходите от труд намаляват – и то въпреки общия икономически ръст.

„Неочаквано за мнозина, Фондът дори за пръв път препоръчва на индустриалните държави да вземат мерки срещу тези явления. „Може да се окаже наложително да се предприемат дългосрочни мерки за преразпределяне”, за да бъдат отново интегрирани в обществото онези граждани, които вече не насмогват”, пишат авторите.

Рязка смяна на курса

Пред в. „Зюддойче Цайтунг” икономистът Маркус Грабка от Германския институт за икономически изследвания казва, че подобна позиция е нещо ново и забележително: „МВФ, ОИСР и Световният икономически форум в Давос десетилетия наред маршируваха напред с неолибералните идеи. Сега обаче тези гигантски танкери сменят курса."

Според авторите, първите признаци за този обрат са се появили, когато МВФ е констатирал, че прекаленото неравенството пречи на икономическия ръст.

„Миналата година трима ключови икономисти от МВФ публикуваха статията „Надценен ли е неолиберализмът?” И ето, че сега Фондът окончателно се разделя с неолибералната икономическа политика. Тази организация, която беше основана от индустриалните държави, дълго време твърдеше, че всичко, което насърчава икономическия ръст, в крайна сметка носи полза за непривилегированите слоеве от населението. Фондът изрично възразяваше срещу преразпределението, защото то лишавало успешните хора от мотивация.”

Две причини за нарастващото неравенство

Какво е довело икономистите от МВФ до този коренен обрат? Очевидно те са констатирали, че в световен мащаб процентът на доходите от наемен труд спада, пишат авторите. Тоест, че в общата структура на доходите от 1990-те години насам спада частта, идваща от наемен труд, и се увеличава частта, идваща от капиталови инвестиции – един извод, до който стига и популярният ляв френски икономист Тома Пикети. Макар че в това отношение между отделните региони, държави, браншове и професии има големи колебания, общата тенденция е ясна, четем още в статията в „Зюддойче Цайтунг”: „В много държави приходите от наемен труд спадат не толкова, защото работните места се местят в по-евтини страни, а защото намалява частта на трудовите доходи спрямо общия обем на доходите.”

С други думи, за нарастващото неравенство в световен мащаб има две причини: главната е устремното развитие на новите технологии, а второстепенната е глобалното разпределение на труда. Авторите развиват тази своя теза:

„Технологическият прогрес води до закриването на все повече работни места. Най-вече механичните, повтарящи се дейности постепенно биват автоматизирани. Новите технологии са главната причина за нарастващия дисбаланс в индустриалните държави, в това отношение те влияят доста по-сериозно, отколкото глобализацията. Икономистите подкрепят този свой извод с редица изследвания, които показват, че нарастването на автоматизацията, съпроводено от изнасяне на производства зад граница, и все по-острата ценова битка, която се води чрез вноса на стоки, в дългосрочен план постепенно лишават от работа хората с обикновена квалификация.”

Какво е решението? 

Според авторите на статията, и ОИСР вече от известно време предупреждава за вредите от неравенството, доколкото само за периода 1990-2010 година растящото неравенство е отнело цели 5% от икономическия ръст. Ако това изчисление се екстраполира за Германия, оказва се, че за тези 20 години страната е изгубила цели 100 милиарда евро, четем в статията. В края й авторите се спират на политическите рецепти срещу неравенството, които дават двете организации:

„МВФ се въздържа да прави конкретни препоръки в областта на финансовата и бюджетната политика. Фондът смята, че правителствата на индустриалните държави трябва да помогнат на онези хора, които неочаквано губят работните си места в резултат от автоматизацията. Например – чрез преквалификация или мерки за намиране на нова работа. Но всичко това не е достатъчно, когато трайно засегнати се окажат цели региони, браншове или професии. В тези случаи вече е необходимо дългосрочно преразпределяне, съобразено със ситуацията в страната. Експертите на ОИСР са още по-конкретни: „Политиката трябва да стори необходимото, за да поемат по-богатите и международните компании своята част от данъчното бреме”, гласи недвусмисленото и почти сензационно становище на организацията. Защото повечето индустриални държави дълго време снижаваха данъците за по-богатите и за предприемачите.”

Явно „неолибералните танкери”, както ги нарича Грабка, взимат обратен завой: „Те препоръчват мерки, каквито не сме и сънували да чуем от техните уста”, казва икономистът пред „Зюддойче Цайтунг”.