С българско такси през живота

Суеверия и религии намекват, че с раждането си човек получава регистрационен номер в книгата на живота. От тази уникална идентификация възниквал комикс, проследяващ бъдещето на всеки един от нас ден по ден. Опитите да разменим или преподредим божествените рисунки били обречени на провал. Затова - Carpe Diem! - както обича да повтаря един мой приятел. Или в приблизителен превод на български - Живей си живота! Защото и да не си го живееш, нищо не зависи от теб.

Жълто, с ценоразпис, с борче-ароматизатор

Мен ако питате, никой никога не си е правил труда да ни систематизира в справочник, камо ли пък да изписва телата ни в анимационна стилистика. За сметка на това съм повече от убедена, че с раждането си всеки един от нас получава свое собствено такси. Да, такси - жълто, с ценоразпис, борче-ароматизатор и радио микрофон за връзка с централата.

Марката на таксито зависи от шофьорските умения на родителите. Някои от нас се качват на Тико, други на Шкода Фабиа, трети ще седнат зад волана на Фолксваген Пасат, а четвърти ще настанят нежните си дупета в Мерцедес Ес Класа.

Колкото и да се залъгваме с категории като “образование”, “работа”, “квалификация”, “реализация”, от професията “шофьор на такси” просто няма как да се отървем. Откакто си проплакал за пръв път в таксито, вече плащаш за всеки километър и за всеки престой. В движение цената е по-висока - бензинът си гори, гумите се изтъркват, двигателят изнемощява. Но пък и пейзажите се променят, както и шансът някой да се качи в таксито ти. Престоите ти струват по-малко, но те и изнервят повече. Пък и шансът спрял да ти се случи нещо е доста по-малък.

По време на първите 18 години за бензина плащат родителите и често (не винаги) седят до теб на седалката отпред. Интересното започва обаче, когато преминеш пълнолетието и трябва сам да поемеш управлението на таксито си. Маршрутите са толкова, колкото са и хората - някои си приличат повече от други, а понякога шофьорите толкова се харесват, че си продават колите и с парите купуват общо фамилно комби. Най-любопитно е обаче, когато българско такси тръгне на път из Европа.

Разликата между нашите и техните таксита

Представете си средностатистическата жълта, очукана бричка (тези с Ес класите рядко излизат зад граница, защото там няма родна полиция да ги пази), с тарифа от 0.70 ст. на километър (в европейски пари 0.35 цента) и купе с народен десéн (ала "социалистически диван"). Преди да се тръгне към Европа, таксито прилежно се измива и нагиздва със скромните средства на родата (макар така и така да сме най-хубавите), купува се ново борче-ароматизатор (да не се излагаме пред чужденеца), излъсква се ценоразписът (че хлябът си е с пари), а на радио микрофона се изписват номерата на всички близки и далечни роднини (да не забравиш да се обадиш на калеко ти). И се тръгва.

Напоследък в Европа все по-често пътищата си кръстосват таксита с чужди регистрации - френски, германски, австралийски... Разликата между българските и техните таксита е, че ние тръгваме, защото у дома са малко платежоспособните клиенти, добрите механици и професионалните работилници. Западните таксиджии заминават за чужбина, защото им е интересно, родната клиентела им е досадила или просто са решили да идат малко на почивика.

Странно или не, Европа използва българските таксита: все пак тарифата от 0.70 стотинки на километър е доста по-привлекателна от 3 евро за същото разстояние. По-богатите и интелигентни чужденци обаче рядко избират българските коли за превоз. Знаят си, че българският шофьор не познава добре чуждите пътища, а и от борчето-ароматизатор така мирише на комплекси, че се не трае.

Разни хора, разни маршрути

В Европа някои от българските шофьори все пак успяват. Проявяват огромно творческо въображение, изписват таксито си в непознати на жълтото нюанси, излизат в отпуск по майчинство или просто продават българската бричка и купуват чужда. Така вече са напълно неузнаваеми. Микрофонът за връзка с централата вече не работи и от български таксиджия шофьорът се превръща чисто и просто в един германски, френски, испански и т.н. наемен водач на автомобил.

Отново се сещам за онзи мой приятел и неговото любимо Carpe Diem. Истината е обаче, че макар и всички по съдба да сме таксиметрови шофьори, маршрутите все още си ги избираме сами. Дали да мина през Бяла Черква или Гелзенкирхен, дали да спра за паница боб в "Горублянското ханче" или за ростбратвурст в "Алте Щубе"? Дали ще въртя геврека като луд, за да си изхраня децата на тарифа 0.70 стотинки или ще работя на начална такса 3 евро и ще подаря на малките такси с испанска регистрация?

Избори много, светофари и завои - също. Ако има нещо сигурно по магистрала "Ла вида", то е, че проститутките се редуват с полицейски коли, удоволствието с мъката, зелената таксиметрова лампа с червената. Важно е само едно: каквото и да правим, да закараме себе си и клиента здрави и доволни у дома - където и да е той.