Руските баби и още нещо
Имало едно време една къща в Перм. Къщата била хубава, но стара. Много стара. В нея живеели много хора. Те също били стари. Били баби. Един ден се появил един бизнесмен. Млад и богат. Харесал си бил мазето на къщата и искал да го превърне в частен плувен басейн. Идеята му обаче била опасна: цялата къща можела да рухне. Бабите се оплакали пред властите, но никой не искал да ги чуе. Дори и съдът. Прекалено богат бил предприемачът и с достатъчно връзки. После бабите подали жалба в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Защото не искали един ден покривът на къщата да се срути върху главите им.
Примери като този има предостатъчно. Пред Европейския съд се жалват хора, които смятат, че в собствената си страна нямат шанс за справедлив процес. Често в техните жалби става въпрос за застрашен човешки живот, за изтезания, незаконно ограничаване на човешките свободи, вкл. на мнението, за дискриминация на религиозна основа, а понякога дори и за срутили се сгради.
Надеждата Страсбург
По данни на руското Министерство на правосъдието, през 2011 година 40 хиляди руски граждани са се жалвали пред ЕСПЧ. Това представлява 1/5 от всички подадени жалби в Страсбург. През 2014 пък Русия вече е първенец по подадени жалби. В последно време страната си дели незавидното първо място в тази класация ту с Турция, ту с Украйна.
Руснаците нямат друг избор. Завеждането на дело в международните съдилища за тях представлява единственият шанс за справедливост. Всъщност по-правилна тук е употребата на минало време: беше единственият им шанс. Защото руският Конституционен съд вече може да отменя решенията на международните съдилища. И основно тези на Европейския съд за правата на човека. Дори без никакво изслушване. Което, само по себе си, представлява открито нарушение на международното право, посочват юристи.
Доказателства за произвола на руските съдилища по отношение на човешките права има много. Един от най-ярките примери е делото срещу известния руски петролен магнат Михаил Ходорковски. ЕСПЧ откри редица нередности в съдопроизводството срещу него и му присъди 10 хиляди евро парично обезщетение. Всъщност на Русия това решение дори трябва да й се е понравило. Че какво са 10 000 евро за тази държава! Нищо. По-важното в случая беше следното: съдът отсече, че случаят "Ходорковски" не е политически мотивиран.
Москва каза "Нет!"
През 2015 година обаче една друга международна съдебна инстанция – Международният наказателен съд в Хага – осъди разбиването на петролната империя на Ходорковски и наложи на Русия глоба от 50 милиарда щатски долара. Това никак не се хареса на Москва. И така Русия каза "Нет!". От руска гледна точка това "нет" влиза в действие моментално.
Възмутително е, да! Всъщност трябва все пак да признаем, че Ходорковски не е някой бедняк и най-вероятно ще продължи да търси правата си. Какво обаче ще правят хилядите обикновени руснаци, които виждат единствения си шанс за справедливост в международните съдилища? Те губят не само възможността да получат възмездие или да бъдат обезщетени, а най-вече вярата си в справедливостта на съда. А бабите от Перм губят и последната си надежда, че покривът няма да рухне върху главите им. Да се надяваме, че няма да загубят и живота си, ако един ден покривът наистина падне…