Русия и концепцията за "суверенната демокрация"

Русия разполага с третите по големина валутни резерви в света, има огромен излишък в платежния си баланс и приключва с изплащането на последните си дългове. Руската зависимост от западните кредити се превърна в европейска зависимост от руския петрол и газ. Вследствие на това "реализмът" се завърна в отношенията между Русия и Запада. Западът все повече анализира Русия като геополитически и икономически актьор, придавайки все по-малко значение на естеството на руския режим и на връзката между външната и вътрешната политика на страната.

"Суверенна демокрация"?

Критиците на Путин просто пренебрегват интелектуалната субстанция на възприетата от Кремъл концепция за "суверенната демокрация" и виждат в нея чиста пропаганда. Само че противно на актуалния консенсус, тъкмо тази синтезирана в идеологическата лаборатория на Кремъл концепция може да се окаже липсващият ключ за разбирането на причините за растящото напрежение между ЕС и Русия. Идеологията на "суверенната демокрация" е не само основен елемент в политиката на Путин, но и продължение на историческите усилия на Русия да си извоюва автентично, независимо и свое собствено пространство. Противно на твърденията на критиците на Путин, тази концепция не означава скъсване с демократична Европа - подчертава Иван Кръстев, - а е израз по-скоро на амбицията на Русия да бъде "другата Европа", алтернатива на ЕС.

Този наглед обаче противоречи на разбирането на Брюксел за европейския ред през 21 в. Ключовите елементи на постмодерния европейски ред включват високоразвита система на взаимна намеса във вътрешните работи на другите и система за сигурност, опираща се на откритост и прозрачност. Отхвърлящата употребата на сила постмодерна система не се опира върху равновесие на силите и не поставя ударение върху суверенитета или разделението между външна и вътрешна политика.

Предизвикателство срещу европейския ред

Реториката на сътрудничеството между ЕС и Русия - пише Кръстев - не може да прикрие факта, че режимът на "суверенната демокрация" е абсолютно несъвместим с постмодерната хегемония. Възходът на Русия прие формата на открито предизвикателство срещу европейския ред. Решението на Москва от юли 2007 да се оттегли от Договора за конвенционалните сили в Европа и енергичните й усилия за спъване на работата на ОССЕ бележат края на европейския ред във времето след Студената война. Този конфликт между въплъщаваната от ЕС логика на постмодерната държава и руската логика на "суверенната демокрация" съставлява ядрото на сегашното напрежение между ЕС и Русия - изтъква българският политолог.

Според Кремъл суверенитетът не е право, символизирано от членството в ООН. За Кремъл суверенитет означава дееспособност, а това включва икономическа независимост, военна сила и културна идентичност. Путин смята, че новите източноевропейски демокрации не могат да бъдат модел за Русия, защото малките държави не са способни на суверенитет.

В етатизма Иван Кръстев вижда същността на вътрешната политика на Путин. Кремъл не мисли в категориите на човешките права, а на нуждите на населението. Правата на гражданина-избирател, съставляващи основата на либералната демокрация, са заменени в Путинова Русия от правата на потребителя, туриста и притежателя на паспорта на една велика държава. "Суверенната демокрация" е руската версия на държавно-буржоазния европейски национализъм. Природните богатства, Великата отечествена война и обещанието за суверенитет са стълбовете на този проект.

Сблъсък между модерно и постмодерно

Заплахата, произтичаща от "суверенната демокрация", се дължи на това, че тази концепция разглежда ЕС като временно явление, един интересен експеримент без бъдеще. Стратегията на Москва изхожда от очакването, че бъдещето на Европа ще се определя от суверенни национални държави. Това обяснява акцента, който Кремъл поставя върху двустранните отношения с големите страни-членки. Външнополитическите инстинкти на Русия - пише Кръстев - са по-скоро американски, отколкото европейски. Така че истинската причина за сегашната конфронтация между Русия и ЕС се дължи не толкова на конфликтни интереси и ценностни разминавания, а на политическата им несъвместимост. Руското предизвикателство към ЕС не бива да се свежда до въпроса за енергийната зависимост или до амбицията на Москва да доминира своята "близка чужбина". Не конфликтът между демокрация и авторитаризъм представлява същността на актуалната криза, а сблъсъкът между символизираната от ЕС постмодерна държава и символизираната от Русия модерна държава - заключава Иван Кръстев. Следователно конфликтът между Русия и ЕС е от идеологическо естество.