Румен Радев дойде на власт с впечатляващ като подкрепа, но парадоксален като съдържание мандат. От една страна мнозина гласуваха за него, защото не можеха да понесат повече арогантността и цинизма на управлението по модела "Борисов-Пеевски". Това бяха част от хората на многохилядните митинги от края на 2025 година и най-вече тези, които искаха най-после категорично мнозинство в парламента без ГЕРБ и ДПС. От друга страна обаче Радев мобилизира за победата си антиевропейски избиратели и подкрепящи инвазията на Владимир Путин в Украйна. Месец и половина след началото на новото управление обаче започва да се усеща напрежение между двата различни мандата, които избирателите му дадоха.
Бойко Борисов оценява като "много майсторски" начина, по който Радев се справя с напрежението. Според него настоящият премиер говори и прави едно в ЕС (продължава санкциите за Русия и гласува да са целогодишни), а за вътрешна употреба поставя под въпрос някои от новите предложения - като например санкциите срещу руския патриарх Кирил или съсобственика на "Лукойл" Вагит Алекперов. За Борисов това е висш политически пилотаж.
Всяка похвала от Борисов към опонент е като данайски дар – винаги в нея има нещо скрито. Тук скритото в посланието на лидера на ГЕРБ е, че Радев всъщност води проевропейска политика, а говори друго. Но по-големият проблем е, че Борисов хвали поведение на Радев, което може да се възприеме като цинично. Цинично е, ако говориш едно и правиш друго, осъзнавайки, че това разминаване на думи и дела е изгодно за теб.
Тази ситуация, макар и похвалена от Борисов, всъщност е неизгодна за Радев. Неговата легитимност изисква хората да го възприемат не като умел политически циник и прагматик (от типа на Борисов и Пеевски), а като политик на принципа и убеждението, който не само прави правилните неща, но е и честен и открит към избирателя си. Решаването на точно тази задача може да се окаже невъзможно поради двойния мандат, който Радев получи от избирателя. Той ще бъде принуден да открие картите си. Каквото и да направи, част от избирателите му ще бъдат разочаровани. Затова е по-добре Радев да прави това, което е морално и справедливо, и да не допуска разминаване между думи и дела.
Войната срещу Украйна
По отношение на Украйна Румен Радев заема позиция, която може да бъде разпозната като цинична. Първо, новото правителство спира военната помощ (която и без друго скоро не е давана), но продължава да изнася военна продукция за Украйна срещу заплащане. Второ, Радев твърди, че е за мир (т.е. прекратяване на войната), но очевидно няма идея за това как Путин може да бъде накаран да седне на масата за преговорите. Ако всички спрат военната помощ за Украйна, тя сигурно ще капитулира и това ще прекрати войната, но това ли е планът на Радев? Вероятно не е, защото не само е неморален, но е и силно неизгоден за България – защо ни е нужна агресивна Русия на румънската граница? Кант неслучайно е изисквал хората да се водят от правила, които могат да бъдат следвани от всички останали разумни същества. Ако всички последват правилото на Радев, Украйна просто ще капитулира и всички в ЕС (и не само) ще трябва да се чудят как спешно да гарантират сигурността си срещу една имперски настроена, военизирана диктатура.
Същото важи и за предложените санкции срещу руския патриарх Кирил и Вагит Алекперов. Противопоставяйки им се, в единия случай Радев сякаш се самоназначава за гарант на православието и това сигурно се харесва на част от избирателите му. Но за кое православие става дума? Нима Гърция, Румъния и самата Украйна не са също загрижени за православието? Нима православието се символизира точно от свещеник, служил на КГБ, който многократно е одобрявал и възхвалявал агресивната война на Русия? И какво е общото с Освобождението на България през 19 век с всичко това?
По отношение на Алекперов допускането, че българската позиция по въпроса със санкциите ще накара "Лукойл" да изтегли иска си срещу България или да поиска по-малко пари, е куриозно. По-добре е да се готвим сериозно за това арбитражно дело и да гарантираме по законов начин нашите интереси и интересите на собствениците на рафинерията в Бургас. А международните санкции (включително тези от САЩ) срещу "Лукойл" вероятно няма да бъдат свалени и някакъв режим на специално управление ще продължи да е необходим.
Радев вероятно добре разбира, че Украйна е жертвата на агресия във войната. А от това следва, че е правилно да се подпомага несправедливо нападнатия. Всички други аргументи от рода на арбитражното дело срещу "Лукойл" и защитата на православието и мира чрез спиране на помощта за Украйна всъщност се разпадат под собствената си тежест. Неудачите на Русия на фронта подпомагат осъзнаването на морално правилната позиция. А и в крайна сметка Радев сигурно усеща, че сегашната му позиция по отношение на украинския въпрос може в средносрочен план да подкопае легитимността му като политик на принципа, какъвто той безспорно иска да бъде.
Борбата срещу корупцията
Другата основна битка на новото правителство е с корупцията и модела "Борисов-Пеевски". Тук нещата се движат бавно, като основните надежди се възлагат на приемането на нови закони и избор на нов ВСС, който след това да избере и нов главен прокурор.
Проблемът с този подход е, че докато текат тези подготвителни работи, моделът "Борисов-Пеевски" в прокуратурата и съдебната власт всъщност оцелява и се прегрупира. Сарафов отстъпи поста си на свой съратник. Свързваната с Петьо Еврото прокурор Емилия Русинова продължава да оглавява ключова институция. Самият Петьо Еврото беше осъден на смехотворна глоба от няколко хиляди евро. А междувременно стана ясно, че магистрати масово, системно и безпричинно са били подслушвани от службите, което е създало гигантски масив от данни, част от които вероятно са текли към брокери от рода на Еврото и Нотариуса.
Ситуацията от тази гледна точка е критична. Проблемът е системен и той засяга не само магистратурата, но и МВР и службите. Т.е. правителството може и трябва да започне сериозно и цялостно разследване за злоупотреба с власт и правомощия. Вярно е, че прокуратурата контролира всяко разследване. Но е вярно, че МВР и службите могат да вадят информация, която да принуди прокуратурата да се задейства, макар и неохотно. Това не се случва и именно за това съществува съмнение, че новата власт би могла да се договори със статуквото в съд, прокуратура и служби, което да започне да обслужва нея за сметка на бивши патрони като Борисов и Пеевски. Това би било възприето като връх на цинизма и Радев би трябвало да прави всичко възможно, за да предотвратява подобни съмнения.
Ще изсветлее ли ореолът на Радев?
Месец и половина не е много време, но е показателно за посоките и начина на мислене на новите управляващи. Част от проблема е може би в нещо, което мнозина са забелязали. В предизборната кампания неяснотата и липсата на конкретика по някои въпроси действаха в полза на Румен Радев. Запазването на амбивалентност в сегашната ситуация на управление с голямо парламентарно мнозинство обаче действа срещу премиера.
От една страна тази амбивалентност създава несигурност във вътрешен план и недоумение от страна на партньорите на България в ЕС и НАТО. От друга страна, липсата на яснота и разминаването между думи и дела напомня за онзи познат на българите циничен и прагматичен вид политик.
Радев все още се ползва от ореола на сериозния вот, който получи. Но ако не отчита динамиките, за които става дума, ореолът може бързо да изсветлее и да се слее с пейзажа.
***
Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.