"Рубладжии" и хейтъри от българската периферия

Георги Папакочев обобщава мненията на участници в дебат, организиран по инициатива на политолога доц. Момчил Баджаков от Нов български университет:

Този път протестират синовете и внуците на живеещите  в някогашните социалистически гета от градската периферия. Това не са интелигентите, нито хуманитаристите, а по-скоро гражданите от типа „среден техник”, които след дълги години са разбрали, че нещата окончателно не работят за тях и при една рухнала икономика са се оказали излишни пришълци в големите градове,  твърди политикът и литераторът проф. Михаил Неделчев. Според него, много от сегашните протестиращи действат по подобие на футболните агитки от градската периферия, които веднаж седмично имат възможност да преминат през центъра и да му „натрият носа” с обръщане на кофи, трошене на витрини и коли. Тръгват в няколко лъча, обикалят напред-назад,  за да може градският център да стане техен, да покажат неприязънта си към неговите жители-кореняци. Това обаче е не реставрация на комунизма, нито дори носталгия по миналия строй, а остра реакция срещу трупаното през последните - не две, не пет, - а цели 23 години, казва Неделчев.  

Протестите имат и регионална форма, местни „прицели”  -  публична тайна е, че варненският кмет е свързан с добре известна силова групировка, чието име се произнася шепнешком в морския град. Там хората се оглеждат, преди да кажат ТИМ! Да, протестите днес са леви и това е добре, защото най-после в България може да се роди нещо истински ляво и бунтовете работят срещу БСП,  те са в тяхното поле и са срещу социалната им демагогия да се представят като лява формация с дясно поведение, допълва Михаил Неделчев.

Червеният телефон с Москва

"Демонстрантите се обявиха срещу всякакви партии, участвали досега във властта, но това не попречи протестите им да бъдат яхнати от „рубладжииите”  Волен Сидеров, Боян Расате, Красимир Каракачанов, а ако някой все пак ги нарича националисти, чудя се за коя нация става дума? Във всеки случай не е за българската и това мен ме притеснява", казва историкът проф. Пламен Цветков. Той припомня, че Бойко Борисов категорично е декларирал, че няма да си подава оставката, но след 40-минутен разговор с руския президент Путин я подава още на следващия  ден. От това излиза, че от Москва решават кой да е премиер в България. Последните 23 години не са цвете за мирисане, но нека не забравяме, че те са продукт на предишните 45 години тоталитарна власт, казва ученият.  

Система „олигарси”

Според социолога доц. Антоний Гълъбов, през последното десетилетие  България е навлязла в олигархичната система, състояща се от огромна маса недостатъчно грамотни граждани и малка група хора, която „върти” властта помежду си. Сега въпросът е има ли шанс държавата да бъде върната обратно в режим на демокрация? Демократичните иституции и гражданското представителство в България не работят, същуствуват  над 120 контролно-регулативни органи, които не функционират, има над 4000 НПО, но хората дори не знаят, че ги има.

Едва 15 на сто от пълнолетното българско население участва в организации като партии, екологични движения и изобщо се включва в някакакъв вид организирани действия. Обществото е дълбоко разединено и затова отсъства всякаква социална солидарност. Сегашното равнище на протести е най-удобно за олигархията, но това не тревожи политиците, защото хората на улицата очевидно не са в състояние да застрашат никого от крупните представители на българската олигархия. Единственото, което може да застраши тези представители, е спазването на принципите на демокрацията, убеден е Гълъбов.   

Татовото: „Ха-ха-ха...”

Сегашните протести са характерни със своята анонимност, констатира етноложката проф. Евгения Иванова. Много от призивите в тях напомнят на хейтърите в интернет, които „мразят, за да мразят”. Не всички са такива, но анонимността и нежеланието (или невъзможността?) да се излъчи представителство също са подозрителни, защото от кръглата маса през 1990 г. насам България разполага с модели на упражняване на демокрацията. "Ако на някой от протестиращите случайно му хрумне да създаде национално движение "Тодор Живков", такова движение няма как да не спечели широка популярност с всичките тези призиви за „национализация”, бликащо от протестите хейтърство и значителна доза носталгия по комунизма, иронизира проф. Евгения Иванова.

Автор: Г. Папакочев/ Редактор: Б. Рачева