Рок-звезда и бунтар - кой всъщност е Бетовен
31 август 2009
Лудвиг ван Бетовен е роден през 1770 година. Епоха, в която музиката е имала приложна функция: фон за игра на карти или разговор. Представите на Бетовен обаче са други. В главата му звучат сонати, клавирни концерти, симфонии, квартети – музиката според Бетовен не трябва да бъде безличен фон, а център на вниманието. Във Виена – тогавашния център на класическата музика – подобни възгледи предизвикват възмущение, но и възторг.
Трудното детство на гения
“Бетовен е бил първият музикант, който не е поръчков. Той е първият "независим" композитор, който е отказвал поръчки от аристокрацията. Бетовен не е свирил за църквата и богатите, като Моцарт и Хайдн. Той е поставял чувството на първо място и по този начин е отворил пътя на Романтизма в музиката”, разказва Маркус Шинкел, джаз пианист в родния град на Бетовен – Бон. Според него композиторът е перфектният джаз музикант.
“Подобно на Моцарт и много от композиторите от онази епоха, а и по-късно, Бетовен е добър импровизатор. Тогава обаче импровизацията се нарича фантазия. Това е умението да свириш без подготовка, без ноти – просто едно свободно свирене, което Бетовен е владеел изключително добре.”
Животът на Бетовен не е лек. Баща му искал да го направи вундеркинд, какъвто е бил Моцарт. Лудвиг е трябвало от най-ранно детство да свири на пиано. На седем е първата му поява пред публика като “вундеркинд, свирещ на пиано”. Когато е на 17, умира майка му. Към нея той е бил силно привързан. Отношенията с алкохолизирания баща са хладни и дистанцирани.
Бетовен прекарва по-голямата част от живота си във Виена. Там той бързо си създава име. Финансово също му провървява: няколко благородници оценяват гения и го подкрепят през целия му живот. Около 1810 година Бетовен е в зенита на славата си, въпреки че слухът му непрестанно се влошава. Девет години по-късно той е напълно глух, но продължава да композира. През 1824 година завършва 9-та си симфония, днес известна най-вече заради хоровия финал.
Музикален пророк
Говори се как след премиерата на един от струнните квартети публиката била много разочарована и освиркала Бетовен. Един музикален критик отишъл при вече трудно чуващия композитор и му казал, че може би е време да спре да твори.
“Аз не пиша за тези хора, аз пиша музика за бъдещите поколения”, бил отговорът на музикалния гений.
Лудвиг ван Бетовен умира във Виена на 26 март 1827 година. Погребан е на Отакрингското гробище. Тогава хиляди хора изпращат колоса, поставил началото на една нова епоха в музиката.