1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Путин няма защо да бърза. Той помни чуждите грешки.

Емили Шеруин
25 януари 2020

Руският президент отново изненада всички. Промените в конституцията явно отговарят на огромното желание на руския народ за реформи. Но Путин добре помни грешките на своите предшественици. И се е поучил от тях.

https://p.dw.com/p/3Wnkr
Снимка: picture-alliance/dpa/Tass/M. Metzel

Преди седмица руският президент излезе с предложения за промени в руската конституция. Според експертите, именно те ще гарантират политическото бъдеще на Путин, тъй като по сегашните правила шефът на Кремъл не би могъл да се кандидатира за трети мандат.

Предложените промени в конституцията ще предоставят повече правомощия на двете камари на парламента, респективно ще отслабят властта на президента. Предстои да се промени и ролята на Държавния съвет. Досега той функционираше като консултативен орган, състоящ се от губернаторите и правителствата на регионите. Сега предстои да бъде вписан в конституцията като нова институция, без да е ясно какви точно ще са функциите ѝ.

В своя реч Путин заяви, че ще има "възможно най-широк обществен дебат" по предложените промени. Планирано е и гласуване. Непосредствено след речта на Путин, произнесена на 15 януари, се събра работна група за обсъждане на реформите. Почти веднага Путин представи пред депутатите съответния законопроект, а в четвъртък (23.1.) Думата гласува с голямо мнозинство "за" проекта и вероятно през февруари ще го приеме и окончателно на второ четене.

Работата май вече е опечена

На въпроса защо Путин бърза толкова с конституционните промени, неговият говорител Дмитрий Песков заяви, че инициативите на президента винаги са с приоритет. Макар Песков да не можа да каже кога ще бъдат приети всички изменения, той заяви, че "естествено няма да ги отлагаме".

Както се оказа, много от реформите вече са били подготвени от президентската администрация още преди Путин да ги спомене в речта си. Тази седмица работната група призна, че единствено е "изглаждала формулировките" и е "доразвивала дадените от президента основни насоки".

Независимият политолог Абас Галямов заяви пред ДВ, че "Кремъл сам е разработил предложенията и не би позволил никому да ги променя". Александър Пожалов, директор в руския Институт за социоикономически и политически изследвания, споделя това мнение. Той смята, че Думата най-вероятно ще предприеме само „незначителни изменения в рамките на обявените реформи".

По информация на медиите, Кремъл иска още през април да подложи на обществено гласуване поправките в конституцията. За Абас Галямов планираното гласуване няма да е нищо повече от прах в очите на хората. То би трябвало да създаде у обществеността чувството за политическо участие, без действително да предоставя власт на избирателите. В момента хората имат остра потребност от "участие в политическите процеси", казва Галямов. "И Кремъл се опитва да удовлетвори тази потребност."

От изследване на държавния Институт за проучване на общественото мнение ФОМ се вижда, че в края на миналата година 68% от руснаците са били "за" промяна в конституцията, тъй като тя, според мнението на мнозина, вече не е актуална.

Защо се бърза?

Руските медии нееднократно определяха предлаганата от Путин конституционна реформа като „изненадващ ход за заобикаляне на законите". Според анализаторите, бързината, която Кремъл налага, би могла да бъде и признак на страх. Путин може и да желае широк обществен дебат за поправките в конституцията, но неговото правителство иска на бърза ръка да предотврати подобно нещо, обяснява Галямов. Защото е ясно, че предложенията на хората биха могли "да взривят цялата система".

Президентът добре помни "грешките на своите предшественици", посочва Галямов. Един от примерите е свързан с Перестройката от времето на Горбачов – онази обширна програма за политически и икономически реформи и либерализация от 80-те години на миналия век, която, според мнозина, е довела в крайна сметка до разпадането на СССР.

Путин няма право да се кандидатира за нов мандат като президент
Путин няма право да се кандидатира за нов мандат като президентСнимка: picture-alliance/Russian Look/Kremlin

Но Кремъл може и да бърза, за да попречи на управляващия елит в Русия да стигне до някои странни идеи, казва политологът Александър Пожалов. Предложенията на Путин неизбежно ще създадат пукнатини в утвърдената политическа система и различни политически групи биха могли да се опитат да атакуват властта. "Колкото по-дълго се дискутират реформите, толкова по-вероятно е да бъде оказан натиск над президента или пък да възникнат вътрешни конфликти в името на изменения или блокиране на реформите", казва той пред ДВ.

А какво ще стане с Путин?

Кремъл настоява за промените, но същевременно иска да държи ситуацията под контрол. По конституция Путин няма право да се кандидатира за трети последователен път като президент през 2024 година.

През 2008 г. той заобиколи закона, като стана премиер за един мандат, а през 2012-та се върна обратно в президентството. Анализаторите казват, че сега може да остане на власт като председател на Държавния съвет. Този орган ще бъде включен в конституцията и влиянието му може да се увеличи. Друга възможност е Путин да поеме роля с разширени правомощия в парламента, или пък в руския Съвет за сигурност. Той би могъл да стане и министър-председател.

Според Пожалов, няма съмнение, че Путин ще остане на власт до 2024-та. Това ще му позволи да прецени какъв е практическият ефект от неговите конституционни промени и евентуално да предприеме съответни корекции. Що се отнася до бъдещето, Пожалов смята, че Путин ще си запази всички възможни опции открити. "Бързината е важна, но няма смисъл спектърът на потенциалните възможности да се ограничава прекалено рано."

*****

Вижте и това видео на ДВ:

Какво мислят младите руснаци за Путин?

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми