Прозрачност и външна политика

Две събития в София, които привидно не би следвало да имат нещо общо, сблъскаха задочно позициите на новоназначената посланичка на САЩ в България Нанси Макълдауни и външния министър и вицепремиер Ивайло Калфин. В първата си публична изява в София – лекция, организирана от Атлантическия клуб в България, посланичката Макълдауни постави акцент върху енергийните договори, които България сключи в началото на годината с Русия, като подчерта, че „монополните доставчици не трябва да манипулират клиентите си със своето положение”, и предупреди, че

подобна зависимост е „нож с две остриета”

Какво ще стане, ако монополистът „врътне кранчето” или се опита да използува положението си за политически натиск, попита риторично американската дипломатка и отбеляза, че САЩ подкрепят България в стремежа й да се превърне в транзитен регионален център на енергийните доставки от и през Русия, но за това е необходима „прозрачност навсякъде”.

Тъкмо изключително чувствителният въпрос за прозрачността на подписания през 2006 година от водената от БСП тристранна коалиция договор с руския „Газпром” за доставка и транзит на природен газ, принуди външния министър Калфин да реагира светкавично. На журналистически въпрос след лекцията на българския първи дипломат по повод 5-та годишнина на Дипломатическия институт към външното министерство, вицепремиерът Калфин се опита да опровергае думите на американската посланичка, като заяви, че „енергийните договори, които България е подписала, са не само прозрачни, но и публично известни още при самата им подготовка”. Отговорът на министъра внушава „неинформираността” на американската страна за

силно братските отношения между България и Русия

още повече, че само ден преди размяната на репликите, г-н Калфин, в присъствието на американската посланичка, води в София обстоен разговор със специалния пратеник на САЩ по енергийните въпроси в Евразия Бойдън Грей. От друга страна думите на външния министър напълно противоречат на констатациите на опозиционни депутати-икономисти, които, след неимоверни усилия и разправии, едва тези дни успяха да надзърнат във въпросния договор с "Газпром", за да се уверят, че за две години той е донесъл на българската държава загуби от 250 милиона евро, което е почти половин милиард лева.

Почти пълното разминаване в оценките по този ключов за икономиката въпрос, който оживено се дебатира на фона на финансовата и енергийна криза, едва ли щеше да е толкова фрапиращо, ако не ставаше въпрос за основния партньор на България в евроатлантическото сътрудничество – САЩ. Както и за странните отношения между европейска София и Москва в „Годината на руската култура в България”.