"Приятели" накъдето и да се обърнеш
5 декември 2010
Хелмут Мецнер, началник на канцеларията на шефа на германските либерали Гидо Вестервеле, бе уволнен след като бе разобличен, че е предавал на американското посолство поверителни документи за коалиционните преговори в Берлин.
Мецнер със сигурност не е втори Гюнтер Гийом. За разлика от някогашния съветник на канцлера Вили Бранд, чието разобличаване доведе до оставката на Бранд, сега човекът на СвДП не е предавал информация на заклетия враг, а на един близък съюзник. Така че Мецнер може да бъде зачислен към така наречените "приятелски шпиони". Те впрочем биват наказвани не по-малко строго.
Шпионски римейк
Така например Джонатан Полард седи зад решетките още от 1985. Като цивилен служител на тайната служба на американския флот, този американски евреин предавал секретна информация на израелската тайна служба Мосад. Материалът засягал предимно оръжейното производство на Ирак. Разбира се САЩ и Израел са тесни съюзници, но може би тъкмо затова правителството на Рейгън реагира крайно невъздържано на аферата и Полард бе осъден на доживотен затвор.
Десетина години след разкриването на Полард Мосад отново се оказа под подозрение, че ръководи един "приятелски шпионин" в САЩ. През 1997 американската Национална агенция за сигурност подслушва телефонен разговор между двама израелски агенти - което също не е приятелски жест между съюзници, макар да е ежедневна практика.
Агентите споменали, че някой си "Мега" трябвало да се сдобие с някакво си писмо. Четири месеца продължава скритото търсене, докато накрая работата стига до в. "Вашингтон пост", който отпечатва името "Мега" - и изведнъж разследването секва. След това се разбира, че било станало недоразумение: "Мега" било агентурното име на шефа на Мосад.
Никой не е защитен от "приятелите"
Американците също шпионират съюзниците си. Германските експерти винаги са предупреждавали, че в Германия "съществуват направо идеални условия за тотален шпионаж". Но поради политически съображения, американските служби в Германия не разчитали много на услугите на шпиони, констатира през 1998 Федералната служба за защита на конституцията, германското контраразузнаване.
Само година по-рано един американски дипломат се бе опитал да завербува служител на германското министерство на икономиката, за да го снабдява с информация за германско-иранската търговия.
Само че германецът информира контраразузнаването. Вашингтон заяви малко по-късно, че "добрите американско-германски отношения" не били нито за момент застрашени. Днешната оценка на Берлин е, че западните тайни служби "не практикуват систематичен икономически шпионаж срещу Германия".