Приличат ли си германците и руснаците?

Всичко започва със сватба. През 1073 г. киевският княз Ярополк се жени за княгиня Кунигунде от Ваймар. "Това е добро начало за германско-руските отношения и добро начало за нашата изложба "Руснаци и германци", казва кураторът на експозицията в Берлин професор Матиас Вемхоф.

Меденият месец обаче не трае дълго. Няколко години след сватбата Ярополк е убит. И най-късно през 1240 година, след разрушаването на Киев от монголците и татарите, славянският Изток изчезва от полезрението на Запада. В края на 15 и началото на 16 век голямото княжество Москва отново буди интерес. "Западът наблюдава Москва с любопитство. Но информациите на пратениците подчертават големите различия - в облеклото, в дворцовия етикет, в обществената йерархия", споделя историкът Вемхоф.

Санкт Петербург - новото начало

До ерата на Петър Велики германско-руските отношения не са в най-големия си възход. Но новият владетел отваря прозореца към Запада и разчупва множество остарели традиции. Външният белег на новото начало е новата столица Санкт Петербург, която получава немско име. И не само това - Петър Велики пътува на Запад, посещава Германия и Холандия и трупа впечатления. Създаването на академията на науките в Санкт Петербург става непосредствено след срещата на царя с германския философ, математик и дипломат Готфрид Вилхелм фон Лайбниц.

Петър Велики определено допринася значително за приближаването на Русия към Европа, а и бързо схваща значението на стратегическите бракове. "Много скоро голяма част от съпрузите или съпругите на руските аристократи започват да идват от Запада, и в частност от Германия", разказва професор Вемхоф. Тази тенденция се запазва чак до последната руска царица Александра, родена принцеса на Хесен-Дармщад. Тя е съпруга на сваления през 1917 година цар Николай Втори.

Революции, катастрофи и диктатури

След 1917 година много руснаци бягат от смутните революционни времена в Берлин. Повечето от тях се заселват в берлинския квартал Шарлотенбург и поради това хората започват да наричат квартала "Шарлотенград". Германските творци пък са толкова въодушевени от промените в Русия, че започват да вплитат революционни идеи в произведенията си.

Пак по това време руските и германските социалисти стигат до убеждението, че и Германия е изправена пред промяна. Разбира се, от това не излиза нищо. Но на очи се набива следният паралел между двете страни - след края на Първата световна война и в Русия, и в Германия се установява диктатура. Повечето историци виждат причините за това в катастрофата от Първата световна война и недостатъчното разбиране на демокрацията. И двете страни са губещи във войната, а хаосът след нея създава предпоставките за идването на власт на тоталитарните режими.

Историята като предизвикателство

През Втората световна война в Съветския съюз загиват над 20 милиона души. Въпреки това руснаците се отнасят към германците без особени предубеждения - гледат диференцирано към германското минало. Вероятно защото са преживели сталинската диктатура. Причинените от Германия милиони жертви и Холокостът са причина повечето германци да се дистанцират от собствената си история. "Но в Русия е по-различно - въпреки негативния опит от сталинизма хората се отнасят положително към историята", казва историкът Дитмар Далман.

Берлинската изложба "Руснаци и германци" обаче представя не толкова различията, колкото общите черти и допирни точки между двете страни. "Искаме да напомним за епохите преди 20-и век, за историята на отношенията между Германия и Русия, за културните стойности, върху които може да се гради", казва Матиас Вемхоф. Самият той винаги е усещал голямата откритост и симпатия на руснаците към Германия - добра основа за задълбочаване на приятелството, както смята той. Трезво погледнато обаче, германско-руските отношения в момента не приличат много на приятелство, камо ли на задълбочаване.

Автор: Б. Гьорц, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова