Предупрежденията на изборното плашило

Анализ на Георги Папакочев:

Предсрочните избори бяха едно от харесваните политически плашила на някогашния извънпарламентарен опозиционер и столичен кмет Бойко Борисов – през последните две години от управлениeто на Тристранната коалиция той често го разклащаше по медиите и така държеше кабинета на Станишев в постоянно напрежение. Само 15 дни след изборната победа на ГЕРБ на 5 юли миналата година, победителят Борисов, този път като бъдещ премиер, отново разтрака заплахата, но вече пред „Синята коалиция” и РЗС, че ако не подпишат двустранните меморандуми с новите управляващи, „ще им хвърли мандата и ще ги прати пред урните”.

В края на октомври министър-председателят скастри онези, които създавали „допълнително напрежение” на управлението с предупреждението: „Ще направя предсрочни избори и ще им видя сеира на всички тогава!”, а на следващия месец не издържа на подмятанията на тогава все още негов политически фен Яне Янев за някакви лобита в ГЕРБ и отново избухна: „Ще направя предсрочни избори и РЗС пак ще има 3 процента, колкото на изборите в София!”.

Шапката на сламения пазач

В самия край на миналата година, когато общественото одобрение за новите управляващи продължаваше да расте и според НЦИОМ личният рейтинг на премиера „едва се удържа под стоте процента”, тези предупреждения звучаха по-скоро като снизходителни подръпвания по ушите на немирните парламентарни партньори на ГЕРБ и намиращата се в състояние на политическа прострация опозиция. Постепенно, обаче, сгъстяващите се кризисни реалности, първите несполуки на кабинета и очертаващите се неизбежни рестриктивни мерки в икономиката и социалната сфера, промениха тона на предсрочното „изборно” плашило.

В интервю дадено в първите дни на Новата година премиерът Борисов по генералски обяви: „В мига, в който усетя, че има неблагодарност към ГЕРБ и към мен за това, което правим, в този ден давам оставката на правителството в парламента и отивам на избори. В този ден! Усетя ли от политическата класа, че се опитват да ми прехвърлят вината на сини, червени, пембени в условията на криза и не се държат в рамките на нормалното, аз ще си предизвикам вот на недоверие”.

Измъкване от блатото

В началото на март, по повод скандала около поискания импийчмънт на държавния глава, депутат на ГЕРБ и висш партиен функционер заяви, че управляващите имат готовност да се явят на парламентарни избори, но „президентът трябва да подаде оставка и двата вида избори да се проведат едновременно”. През първия ден на лъжовния април самият премиер повтори, че: "Ако президентът връчи оставка, и правителството ще си подаде оставката. Отиваме на избори час по-скоро и хората да решават кой ще управлява, на кой му трябва мнозинство да измъкне България от блатото”. В началото на миналата седмица, като прикани „сините” да му се обадят по телефона с критиките си за антикризисните мерки на кабинета, министър-председателят каза: „Аз завися само от народа. Ако си оттеглят подкрепата – отиваме на избори и народът пак ще каже кой иска да го управлява”.

Сега, два дни преди очакваните първомайски демонстрации, г-н Борисов отново се разфуча срещу червените и сини „мошеници” и се позова на себе си: ”Казал съм – веднага избори, излизай, Първанов, на всички избори. Аз нямам грам вина в това, което съм наследил".

Така, след уплахата от предсрочното „изборно плашило” идват и въпросите – ще се промени ли политическата конфигурация в страната след извънреден вот, ще допринесе ли той за овладяване на тежката икономическа криза, ще изкара ли пред урните миналогодишните 70 на сто от избирателите, ще реши ли институционалния конфликт между президент и правителство? Засега поне, въпросите са риторични и са предназначени да пазят политическия бостан от досадниците. Също както плашилото.