Половин век в служба на автомобила

Колата е най-любимото дете на германците. Но това не винаги е било така - през 1900 г. тя все още има много врагове, тъй като вдига шум и прах. Освен това са можели да си я позволят само хората с пари. А и с достатъчно персонал, който да мие и полира возилото.

Масовото моторизиране на населението започва едва след края на Втората световна война в рамките на икономическото чудо. Броят на автомобилите нараства в пъти, паралелно все повече стават и магистралите. Съответно се променя и делникът на германците: съботата става денят за миене на колата - ръчно и най-често лично от гордия собственик - на двора, на улицата пред къщи или край някоя река. След което започва една нова епоха - на 8 август 1962 аугсбургските предприемачи Герхард Вайгеле и Йохан Зулцбергер внасят искането си за получаване на патент за "инсталация за миене на автомобили".

"Пералня" за автомобили

"Колкото и невероятно да звучи - в Аугсбург мръсните автомобили вече могат да минават през пералня", пише вестник "Аугсбургер алгемайне" тогава. В статията се говори и, че цяла Германия е обзета от истинско любопитство към новото съоръжение. Вестникът е убеден, че двамата са направили изумително откритие, като най-впечатляващото е, че новата мивка е напълно автоматизирана и функционира без човешки труд. "Умните машини поемат работата на хората", обобщава изданието.

Всъщност в Съединените щати подобни автоматични съоръжения има още от 30-те години, но те са от друг тип. При аугсбургския модел, който лесно може да бъде монтиран и във вече съществуващи халета, колата се мие от въртящи се четки. Така се слага началото на една истинска революция, а "Везумат" - фирмата на двамата изобретатели, е лидер на пазара и до днес.

През 1966 г. "Шпигел" съобщава, че вече 30 процента от шофьорите мият колите си на автомивките. Въпреки това успехът на на новия бизнес е под въпрос, тъй като в дъждовно време хората не ползвали този вид услуги. Лятото на 1965-та, например, било много дъждовно и интересът към новостта рязко спаднал.

Първо колата, после жената!

Днес в Германия има над 17 000 автомивки - на почти всяка бензиностанция. Много градове и общини са забранили миенето на коли по улиците и поляните от съображения за опазване на околната среда. Но и днес една пета от собствениците на автомобили предпочитат да мият "децата си" вкъщи. От любов, както обяснява "Ди цайт": "В нито един друг момент човекът никога не е по-тясно свързан с автомобила си, отколкото в момента, в който го полива с шампоан и търка с ръце. И вероятно именно тази е причината за това, че еротичната връзка на мъжа с колата му често е по-трайна и интензивна, отколкото връзката със съпругата".

Най-верните клиенти на автомивките в днешно време са изпитващите значителна несигурност представители на средната класа. Те демонстрират общественото си положение с перманентно лъщящи от чистота автомобили, които във всеки момент изглеждат така, като че ли току-що са произведени. Те трябва да изглеждат така - всяко друго би означавало стъпка надолу по социалната стълбичка.

Преди четири години в Цюрих бе открит и суперлуксозен миялен салон, предлагащ комфорт и на автомобила, и на човека, че даже и на домашния любимец. В него клиентът се настанява в пиано-бар с прозрачен под, през който може да наблюдава как колата му се лъска и полира. По желание на посетителя в "заведението" биха могли да се погрижат за добрия външен вид и на втория му най-добър приятел - кучето. Услугата включва миене, шампоан и изсушаване.

АГ, ДР, ГГ, Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов