1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ще остави ли "Газпром" Молдова да измръзне?

27 октомври 2021

Молдова обяви "извънредно енергийно положение", след като "Газпром" драстично намали доставките за Кишинев. Русия твърди, че това е просто бизнес, според наблюдатели обаче става въпрос за политически игри.

https://p.dw.com/p/42DzI
Russland Präsident Wladimir Putin
Снимка: Sergei Ilnitsky/Pool Photo via AP/picture alliance

Европа се чуди дали през зимата ще получава достатъчно газ и дали руският президент Путин не използва горивото като средство за натиск. В Молдова този сценарий вече се разиграва. Най-бедната държава в Европа изцяло зависи от руските газови доставки. В момента газовият монополист "Газпром" настоява за драстично увеличение на цените на доставките за Молдова и иска да се изплатят някакви предполагаеми задължения от миналото.

Миналата седмица "Газпром" намали сериозно доставките си за бившата съветска република - според някои наблюдатели с 35%.

Молдова е в "извънредно енергийно положение"

Молдовското правителство се видя принудено да обяви "извънредно енергийно положение" и да наложи ограничения най-вече на промишлените потребители. Същото решение позволява на правителството да купува в спешен порядък газ от други източници. Договор за доставки вече беше сключен с Полша, предстои финализиране и на споразумението с Румъния - между двете страни вече има изграден газопровод.

Русия вече многократно завърта газовото кранче за Молдова. Сегашната криза обаче според наблюдатели е същински шантаж от страна на Кремъл. Според енергийния експерт Сергиу Тофилат причината се крие в това, че проруските сили в Молдова изгубиха властта. Както е известно, от декември 2020 година президент на страната е европейски настроената политичка Мая Санду, която спечели изборите срещу предишния президент Игор Додон - известен привърженик на Русия. През юни неговата социалистическа партия изгуби и парламентарните избори, така че сега управлява проевропейско правителство начело с Наталия Гаврилица. Новото политическо ръководство на Молдова иска да се измъкне от желязната прегръдка на Москва, то се стреми към европейска интеграция и е на път да предприеме решителни мерки в борбата срещу корупцията и за върховенството на закона.

В същото време това ново ръководство в Кишинев изобщо не провежда антируски курс, напротив. Президентката и правителството непрекъснато повтарят, че страната им има нужда от добри отношения с Русия. Мая Санду подчертава, че тези отношения трябва да са равноправни, но това засега си остават само мечти.

Политическо наказание или просто бизнес?

Навремето територията на днешна Молдова е принадлежала към Румъния. В съзвучие с пакта между Хитлер и Сталин, Съветският съюз я окупира. През 1991 година Република Молдова обявява своята независимост, но източният регион, известен по съветско време като "Приднестровие", се отцепва от новата държава. От тогава до ден днешен в Приднестровието на власт са проруските сепаратисти, но международната общност отхвърля техните претенции за суверенитет. Русия обаче е разположила там хиляди свои войници и държи огромен оръжеен арсенал, останал от съветско време. През 1999 година на срещата на високо равнище на ОССЕ Москва обеща, че до 2002 година ще изтегли войските си. Но те и до днес са си там.

Молдовската президентка на няколко пъти припомня на Русия това обещание и настоява да се намери решение на конфликта в Приднестровието. Мария Санду обяви и солидарността си с Грузия и Украйна, които също са жертви на руската агресивна постсъветска политика.

Руското ръководство и "Газпром" официално отричат, че сегашният спор за газа има някакво политическо измерение. Но съвсем наскоро една високопоставена руска политичка остро нападна Молдова. Валентина Матвиенко, председателка на Съвета на федерацията и официално трета по власт в Русия, заяви, че "грубите антируски изцепки" на молдовската президентка неизбежно щели да дадат отражение върху двустранните отношения. Тези изказвания тя направи непосредствено след срещата си с председателя на молдовския парламент Игор Гросу, с когото бяха обсъдили и въпроса за газовите доставки.

Мая Санду бе избрана за президент на Молдова през 2020-а година.
Мая Санду бе избрана за президент на Молдова през 2020-а година. Снимка: Vladislav Culiomza/REUTERS

От 2007 година насам Молдова плаща руския газ по цени, ориентирани спрямо дългосрочните средни стойности в Европа. Дoговорът, по който Кишинев плащаше около 150 долара на 1000 кубически метра, изтече на 30 септември, когато "Газпром" неочаквано поиска да му се плаща по актуалните пазарни цени, тоест - три до четири пъти повече. Концернът настоява освен това да му се изплатели някакви стари задължения в размер на 700 милиона долара. Руската страна твърди, че мотивите са изцяло икономически. В същото време Беларус например продължава да получа газа по старите цени. Скалъпено изглежда и искането за покриване на стари дългове. Защо номиналният длъжник е "МолдоваГаз" - дъщерна фирма на "Газпром". Сергиу Тофилат смята, че в техния общ бизнес огромни суми потъват заради измами и корупция, тъй че изобщо не е ясно кой дължи какво и на кого.

Корупция, манипулации и политически игри

През миналата седмица двама молдовски вицепремиери преговаряха за газа както с "Газпром", така и със заместник-шефа на руското президентство Дмитрий Козак. Дотук - безрезултатно, но преговорите трябва да продължат тази седмица. Многозначителен е фактът, че двамата молдовски вицепремиери не отговарят директно за газа, но затова пък играят сериозна роля в конфликта за Приднестровието. А по-голямата част от руския газ се насочва тъкмо към сепаратисткия режим там. В Приднестровието работи и газовата елекроцентрала  "МолдГрес", която се намира в руски ръце. Токът, който тя произвежда, се изнася за Молдова.

Цялата тази енергийна въртележка е обект на безчет подозрения за корупция и непрозрачност. Самото Приднестровие открай време не плаща нито стотинка за руския газ, а специалистите смятат, че в резултат са се натрупали дългове към "Газпром" в размер на 8 милиарда долара. По този начин Русия фактически субсидира сепаратистите от Приднестровието. В същото време многобройни руски и молдовски фирми също печелят добре от този бизнес.

Навярно тъкмо поради всички тези оплетености Русия все още не е затворила изцяло газовото кранче за Молдова. Защото ако го стори, ще пострадат руските интереси в Приндестровието, а пък тамошните хора могат да обърнат гръб на сепаратистите.

Предвид на всичко това в самата Молдова все по-често се говори за диверсификация и дори за придобиване на пълна енергийна независимост спрямо Русия.

Кено Ферзек
Кено Ферзек Редактор, автор, репортер