1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Полезните на властта идиоти

18 февруари 2011

Странно мълчание обхвана напоследък някои френски интелектуалци. Видните "нови философи" съумяха да не отворят нито дума за вълната от протести в арабския свят, за свалените диктатори в Тунис и Египет. Защо ли?

https://p.dw.com/p/10Hwr
''Философско'' мълчаниеСнимка: fotolia/pandore

Войните срещу Саддам Хюсеин и талибаните бяха изрично и гръмогласно подкрепяни от т.нар. "нови философи" Ален Финкиелкраут, Бернар-Анри Леви, Андре Глуксман и компания. Те премълчаха масовите протести през последните седмици в арабския свят, превратите във франкофонски Тунис, а след това и в Египет. Мълчаха толкова мощно, че парижкият вестник "Льо Монд" писа за "Мълчанието на интелигенцията".

Един от тях, Ален Финкиелкраут впоследствие все пак взе отношение по въпроса. Тунис и Египет били досега сигурни бастиони срещу ислямизма, каза той. С това той твърде точно следва линията на френското правителство, което се изложи грандиозно, най-вече в случая с Тунис.

В официален стил

Френските самопровъзгласили се интелектуалци са толкова далеч и над ситуацията на населението в тези страни и неговите искания, колкото е и правителството им. Особено пикантно в случая е, че министърът на културата Фредерик Митеран, племенник на някогашния президент, заподозрян в секс-туризъм, бе удостоен от тунезийския деспот Бен Али с почетно гражданство и похвали добрата образователна система, както и равнището на културата в Тунис.

Срещу комунизма в Източна Европа Финкиелкраут и сие бяха тръгнали на кръстоносен поход, докато срещу десния екстремизъм в собствената си страна или в Източна Европа, от тях не се чу нито дума. Почти всички от еврейски произход, те винаги са отхвърляли всяка критика срещу Израел като израз на антисемитизъм - същият убийствен аргумент, с който обича да си служи и дясно-националистическото израелско правителство.

Nicolas Sarkozy äußert sich in Berlin vor der Presse
Аурата на власттаСнимка: picture-alliance/dpa

Аргументи на послушанието

Антикомунизмът на тези гурута-телекрати междувременно отстъпи място на антиислямизма. Източноевропейските страни, добави Финкиелкраут, разполагали със стари демократични традиции. Но Египет? Каква култура на демокрацията има той предвид? Режимът на Орбан в Унгария, заплашващ свободата на печата? Румънската мафия? Корупцията в България? Антисемитизмът в Полша? А и Ел Барадей надали може да бъде сравняван с Вацлав Хавел. Ел Барадей като директор на МААЕ към ООН бил укрил документи за иранската ядрена програма.

В действителност по-вероятно е Ел Барадей, когото египтяните впрочем не искат за президент, да си е навлякъл гнева на американците, защото не повярва на техния аргумент за войната срещу Ирак за уж притежаваните оръжия за масово унищожение. Доводът, че при войните, водени от Америка и от други, винаги в играта са големият бизнес, петролната и оръжейната индустрии, не се побира в главата на френски мислител от 21 век. Ел Барадей заплашвал да се превърне, според думите на Финкиелкраут, в "полезен идиот" за ислямистите.

Ägypten Mubarak Rücktritt Jubel
Реалността не е важна?Снимка: picture-alliance/dpa

Венцехвалители на властта

Дали обаче той не се лъже? Междувременно впрочем още сега е ясно, че не съвсем чистоплътната хайлайфна групичка се изявява в ролята на полезни идиоти за френската политика и икономика. Та всъщност не става и дума за истински интелектуалци, които да странят от властта и да са имунизирани срещу нея. Те са по-скоро нейни венцехвалещи, които обичат да дишат въздуха на твърде ограничената прослойка на богатите и красивите в скъпите аристократични страноприемници на "цял Париж" и обичат да се появяват на купоните на мосю Саркози по случай изборната му победа или на официалните държавни банкети. Един припрян телевизионен президент, заобикалящ се с псевдоинтелектуалци, с които заедно играят в лъскавата нова екранизация на "Властта и духовността". Финкиелкраутовци, Левиевци и Глуксмановци не са нищо повече от осезателен символ за бързия и тъжен упадък на френския културен живот.

ЗК/ДПА/В.Шопов/Б.Рачева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми