Подслушването на телефонни разговори в Германия - Решение на Конституционния съд
27 юли 2005
Държавният секретар на МВР в провинция Долна Саксония Роланд Колер беше явно шокиран от решението на конституционния съд:
“Ах, знаете ли, като държавен секретар човек е свикнал, да преглъща немалко, а шамар, мисля, че не е точния израз. Какво да се прави, такова е решението на съда. По-късно нещата могат да изглеждат и по-различни, в това число и за някои юристи.”
Магистратите сложиха край на превантивния контрол на телефонните, мобилните и компютърните връзки. Долносаксонският закон за полицията в това отношение бе направо сринат до основи. Толкова по-голяма бе радостта на жалвалия се Роберт Зурман, по професия съдия:
“Че тук бе казано съвсем ясно “стоп” и че гражданските права, така мъчително извоювани от предците ни, все пак се защитават”.
Конституционните магистрати поискаха, законодателят да постави ясни условия, изтъкна председателят на съдебния състав Ханс Юрген Папир:
“Възможността за полицейски контрол над телекомуникациите бе изместена напред във фаза, в която наблюдаваното поведение е многозначно. Възможно е това поведение впоследствие да се развие към извършване на наказуемо деяние, но също така възможно е да остане извън рамките на наказателното право.”
Ако полицията с такова голямо изпреварване подслушва мобилни телефони, стационарни телефони и комютърни данни и ги свързва с графики на движенията и личностни профили, то това трябва да става действително само с цел превантивна дейност срещу най-тежките престъпления, подчерта съдът. Обекти биха могли да бъдат например лица, които са като “паяци” в мрежата на организираната престъпност, например в областта на търговията с хора или наркотрафика. Също и хора, които полицейските експерти оценяват примерно като ислямистки “спящи агенти” и които биха могли в скоро време да се задействат, биха могли да се числят към този кръг от лица. Ала да се подслушват среди, в които се движат примерно професионални крадци, превантивното телефонно подслушване не се допуска.
Следователно полицията няма право едностранчиво, според собствена преценка, преминавайки границите на гражданските свободи, да решава, кога да подслушва и кога не.