По-строги мерки за повече сигурност

След атентатите в Мюнхен, Вюрцбург и Ансбах темата за вътрешната сигурност е на челно място в политическия дневен ред в Германия. Тя играе съществена роля и в предстоящата предизборна борба. През септември в Берлин и Мекленбург- Предна Померания се провеждат избори за Ландтаг, а догодина предстоят и парламентарни избори. Вътрешните министри на управляваните от ХДС и ХСС федерални провинции искат да гласуват идната седмица т.нар. "Берлинска декларация", която предвижда строги мерки във връзка с вътрешната сигурност. Говори се за забрана на бурката, премахване на двойното гражданство и по-строго наблюдение на бежанците. Нови ли са тези искания? И дали тези мерки са издържани от юридическа и политическа гледна точка?

Забрана на бурката

"За мен бурката е ярък символ за подтисничеството над жената", казва берлинският сенатор на вътрешните работи Франк Хенкел от ХДС в интервю за булевардния "Билд". Хенкел и неговият съпартиец и ресорен вътрешен министър на Мекленбург-Предна Померания Лоренц Кафиер постоянно призовават за забрана на носенето на бурка. И тази точка трябва да бъде вписана в Берлинската декларация.

Федералният министър на вътрешните работи Томас де Мезиер се противопостави на това искане. Още в четвъртък той заяви, че смята пълната забрана за носене на бурка за "проблематична от конституционна гледна точка". И допълни: "Аз също съм против носенето на бурка, но ние не можем да забраним всичко, което отхвърляме". Де Мезиер несъмнено следва линията на своята партия. Конгресът на ХДС през декември миналата година отхвърли забулването на обществени места като "липса на готовност за интеграция в нашето свободно и отворено общество", но не призова изрично за забрана на бурките. В основата на спора в ХДС стоеше именно интеграцията, а не терорът или вътрешната сигурност. Дали обаче е възможно да бъде наложена пълна забрана на бурките на обществени места? В крайна сметка става дума за религиозната свобода, която германските съдилища винаги подчертават в своите решения.

Двойното гражданство

Вътрешните министри от ХДС/ХСС се обявяват в своята проектодекларация и срещу двойното гражданство. През 1999 година червено-зелената коалиция поде инициативата за въвеждане на двойно гражданство, а сегашната коалиция утвърди правните рамки през 2014 година. Гражданите от страните-членки на ЕС в Германия имат право на двойно гражданство от над десет години. То важи и за хора, чиито родни страни не освобождават от гражданство. Сред тези страни са Сирия, Мароко, Иран и много държави от Латинска Америка. От 2014 година двойно гражданство могат да получат и израснали главно в Германия деца на чуждестранни родители. Това правило важи най-вече за германските граждани с турски корени. Искането за пълна отмяна на двойното гражданство съответства на националноконсервативната традиция на ХДС и ХСС. От друга страна, това искане беше подсилено от факта, че десетки хиляди германски граждани с турски корени подкрепиха твърдия подход на турския президент Ердоган след неуспешния преврат от 15 юли.

"Не трябва отново да подхващаме тази тема", заяви де Мезиер. Същевременно той предложи отнемане на двойното гражданство за определени лица. Например на германци с два паспорта, които участват в джихад в чужбина. Вероятно и другите фракции ще одобрят това предложение на Томас де Мезиер. Но няма да се съгласят с пълна отмяна на двойното гражданство.

Проверка за сигурност

Представяйки своята концепция за вътрешната сигурност, Томас де Мезиер заяви, че предвижда скрийнинг на данните в социалните мрежи за пристигналите в Германия бежанци. С други думи, вътрешният министър иска да следи обмена на информации във Фейсбук и Туитър между бежанците. Много от тях пристигат в Германия без валидни документи за самоличност, но притежават мобилни телефони, с които поддържат връзка с близките си в родината. Става дума и за превантивно събиране на лични данни от тайните служби.

След многобройни промени, през декември беше гласуван съответен закон. Критиците на закона обявиха, че ще го обжалват. Германският законодател е утвърдил правила, съгласно които работодателите могат да контролират комуникацията в социалните мрежи на кандидатите за работа. Досега обаче няма закон, който да указва до каква степен властите могат да проверяват бежанците със съмнителна идентичност. В този случай трябва да се отчита защитата на личните данни на мигрантите от една страна и интересите за сигурността на държавата, от друга. Т.нар. скрийнинг пряко засяга аспектите на вътрешната сигурност. В това отношение вътрешните министри на управляваните от ХДС/ХСС провинции са на прав път, макар да не са съгласни по всички въпроси с федералния вътрешен министър.