Плевнелиев: "Спестих на българите 1,5 милиарда лева"

В навечерието на президентските избори в България поканихме Меглена Кунева и Ивайло Калфин да отговорят на три еднакви въпроса. Днес на същите въпроси отговаря и кандидатът за президент на ГЕРБ Росен Плевнелиев.

ДВ: Очаквате ли темата „България - ЕС” да се превърне в централна в дебатите по време на официалната предизборна кампания за местния и президентски вот? Каква е Вашата лична оценка за отношенията между София и Брюксел на този етап?

Плевнелиев: Темата “България-ЕС” няма как да не е централна в тези избори, защото страната ни е част от европейското семейство, а това определя много от политиките, които прилагаме. Влизането на България в ЕС беше национална кауза и сега трябва да докажем, че можем и сме стабилен, активен и коректен партньор. Прозрачното и ефективно усвояване на европейските фондове е голямо предизвикателство пред местните власти, а президентската институция е тази, която може да задава дългосрочната посока как тези средства да променят живота на българите.

"Ускорихме скоростта с 40 пъти"

Президентът в българската политика е този, който може да представя националните интереси пред външния свят и да ги отстоява. През последните 2 години Брюксел промени отношението си към София, вече не се чуват скандали, свързани със спрени средства или скандали за неправомерното им използване. Брюксел ми гласува доверие да управлявам най-големия портфейл европейски фондове.

С екипа ми в МРРБ ускорихме скоростта с 40 пъти, имаме над 1000 проекта, които вече се изпълняват на територията на цялата страна, което е 92% от общините без значение от коя политическа сила са кметовете им. Брюксел вече гледа с други очи на България, отношението към страната ни е променено, сега нашият глас е от значение. Доказателство за това е фактът, че успях да се преборя с всички експерти в ЕК, да стигна дори и до комисаря по регионално развитие Йоханес Хан, за да се финансира строителството на магистрала „Хемус” с европейски средства. Така спестих 1.5 милиарда лева на българските граждани.

ДВ: Енергийните проекти с Русия са едни от ключовите въпроси на българската външна и икономическа политика. Каква, според Вас, е национално отговорната, разумна и перспективна политика в това направление? Очаквате ли Вашите опоненти в надпреварата да предложат нови, оригинални идеи по въпроса?

Плевнелиев: Енергийните проекти не могат да се случат на всяка цена и то само защото са руски. Един проект може да се реализира единствено след като се извадят цифрите на масата и се направи пълна обосновка на неговия смисъл. Такъв различен подход ще прилагам занапред. Смятам, че е в интерес на двете държави да седнат и да преценят какъв е смисълът и ползата от всеки един енергиен проект и по какъв начин в тяхната реализация е защитен интересът на България и Русия.

"Сметките на домакинствата ще намалеят наполовина"

Енергийната тема е с много по-широк обхват, тъй като в нея влизат енергийна сигурност и независимост, енергийна ефективност, либерализиция на енергийните пазари. Затова и искам активно да съдействам за изграждането на газовите връзки с Турция и Гърция до 2013 г., а до 2014 г. със Сърбия и Румъния. Като министър работих упорито, и ще продължа да го правя и ако бъда избран за президент, за създаването на мащабна програма за саниране на жилищните сгради, чрез която градовете ще станат по-красиви, сметките на домакинствата ще намалеят почти наполовина, а цените на имотите им ще се повишат.

Добри идеи в тази посока винаги са добре дошли, защото енергетиката е от изключителна важност за българската икономика, която е сред най-ниско енергийноефективните в ЕС и това е допълнителна пречка пред конкурентноспособността на нашите стоки на световните пазари.

ДВ: Защитата на малцинствата, хомофобията и анти-ромските настроения са проблеми, които зреят и нарастват сред българското общество. В състояние ли е президентската институция да помогне за тяхното решаване и как? Доколко тези въпроси са чисто национални или са и общоевропейски?

"Образование и професия за ромите"

Плевнелиев: Без съмнение отправната точка на всички държавни усилия за интеграция на ромите е образование и професия. От тук трябва да се започне. Интегрирането е процес, постигането на резултати се случва в по-дълъг период. Това е характерно не само за България, но и за други европейски държави. Аз имах възможност да работя в тази посока в МРРБ чрез Оперативна програма „Регионално развитие” и затова съм убеден, че това е пътят. Не трябва да залагаме единствено на механизми, насочени към помощи, осигуряване на жилище или други еднократни мерки.

Трябва да направим тези хора конкурентни на пазара на труда. Трябва ни енергична и дългосрочна програма, насочена към младите хора в тази общност, да им осигурим възможност да се развият, да работят и да имат сигурност за прехраната си. Всичко останало ще дойде след това. Малцинствата трябва да се интегрират, така че да се чувстват добре там, където са, а това е работа на институциите, които трябва да имат дългосрочен план как да постигнат тази цел.

Президентската институция е тази, която може да съблюдава дали процесите вървят в правилна посока и да сигнализира, когато институциите не си вършат работата. България е пример за етнически мир и стабилност, установен от векове и не трябва да допускаме неговото разрушаване - казва в заключение Росен Плевнелиев.