1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Пеевски, Гергов и Банев влезли в един университет…

19 ноември 2018

Пеевски, Гергов и Банев влезли в един университет. Не е виц: изявени български бизнесмени вече ще могат да преподават в университетите. Но кой ли от тях ще е готов да разкаже на студентите историята на първия си милион?

https://p.dw.com/p/38UgW
Снимка: picture-alliance/dpa

Коментар от Емилия Милчева:

Георги Гергов, Николай Банев и Делян Пеевски влезли в един университет. Не е виц. По-скоро български вариант на TEDx. Изявени бизнесмени ще могат да преподават в университетите. Това не е израз на добра воля, а новаторско законодателно решение на българския парламент, одобрил тези дни промени в Закона за висшето образование.

Така до 10% от общия хорариум учебни часове в степен "бакалавър" и до 20% в степен “магистър” ще се провеждат от утвърдени практици. Факултетният съвет на всяко висше учебно заведение ще решава кого да покани - и какви часове да получи съответният експерт.

Историята на един успял човек винаги ентусиазира и вдъхновява младите хора, които са на старта на професионалното си “бягане с препятствия”. Срещите с предприемачи, личните им истории за възходи и падения, удовлетворението от постигнатото - това са ценни уроци и висока добавена стойност към всяка академична програма.

Тази култура на придобиване на познание - “учител-ученик-преподавано лично знание” - идва от философските кръгове на Древна Гърция. Но в България тази широко разпространена в развитите държави практика трудно ще се вкорени. И проблемът не е само в отсъствието на практика и прагматика от обучението в българските университети, където “наливането” на знания е предпочитан метод.

Защо българският бизнес не обича да разказва вдъхновяващи истории

А българските бизнесмени определено имат какво да разкажат. Например как са станали такива, защото на пръв поглед всички те изглеждат като self-made милионери. До началото на приватизацията народът притежаваше средствата за производство, а предприятията, хотелите, рафинериите бяха строени и модернизирани с пари от данъците и други средства на гражданите. Днес, трийсетина години по-късно, Гергов например, нагазил в бизнеса от свинекомплекс, е собственик на хотели и на Пловдивския панаир, Банев успя да придобие и заличи предприятия, а възходът на Пеевски започва като по западни стандарти - още преди да е навършил 30. Така че те биха могли да бъдат истински майстори-учители за студентите.

Но, първо, българският бизнес рядко влиза в студентските аудитории. Макар често да се оплаква от недостига на кадри и от слабата им подготовка. Предпочита уединени срещи с висши партийни функционери и участия в телевизионни формати. Харесва също така груповите изяви. Това може да са годишни балове, но също и декларации - срещу законодателни намерения като вдигане на максималния осигурителен праг, защита на браншови интереси в строителството, подкрепа за въвеждане на праг при обезщетения за неимуществени вреди при смърт на пътя и т.н.

Второ, българският бизнес не обича да разказва вдъхновяващи истории. За първия си милион например. Не е изминало чак толкова много време от първоначалното натрупване на капитала в България, има все още живи свидетели, които знаят как бяха създадени “строителите на капитализма”. Много връзки бяха осветени през тези години, много митове - развенчани. Например този за стария Вартбург, който Илия Павлов продал, а получените няколкостотин долара инвестирал в бизнес, разраснал се до “Мултигруп”…

Днес никой не вярва на тази история. Никой не вярва и в бизнес гения на Павлов, възпитаник на Националната спортна академия. Застрелян пред офиса си преди 15 години (убийство, останало неразкрито и до днес), той отнесе в гроба си тайната за първия и всички следващи милиони. Но чадърът, осигурен му от високопоставени политици, както и контактите с шефове от бившите тайни служби отдавна не са тайна. Комбинация, гарантираща интервенция и монопол в много сфери на българската икономика.

За много от българските предприемачи темата за първия милион е като труп в общ гроб. Никой не иска да го знае, никой не иска да бъде ексхумиран. Заровени са произходът на парите, политическите чадъри, партийните обръчи, големите подкупи - всичко онова, което осигурява на едни милион след милион, а на България гарантира единствено дъното в класациите за борба срещу корупцията и свобода на словото.

И трето, ако в България връзката образование-бизнес е действително жизнена и ефективна, то за всяко висше учебно заведение несъмнено би било гордост и знак за качество да има свои успели възпитаници в настоятелството си. Така например Делян Пеевски, един от най-преуспелите хора в България, който при това е и активен законодател, би трябвало да е в Съвета на настоятелите на Югозападния университет “Неофит Рилски” - като възпитаник на Правно-историческия факултет. Но не е.

Има и други примери

Другояче стоят нещата с двама от създателите на “Телерик“ - най-голямата българска софтуерна фирма, купена през 2014 от американската компания „Progress" за 262,5 милиона долара. През октомври 2017 година Американският университет в България, чиито възпитаници са съоснователите на “Телерик”, съобщи не без гордост, че Васил Терзиев (випуск 2001) и Бойко Яръмов (випуск 2000) влизат в настоятелството на университета. Двамата са почти връстници на Пеевски - и предприемачи, които няма защо да създават митове за първия си милион. Затова и могат да бъдат вдъхновяващи примери и истински наставници за студентите.

Българската предприемаческа култура във времената на Четвъртата индустриална революция се формира от няколко типа представители на бизнеса: тези, които успяха да приватизират и развият български предприятия, засилвайки експортния им потенциал и създавайки нови работни места; тези, които успяха да приватизират и сринат до скрап български предприятия; предприемачи с бизнес във високите технологии, носители на нов тип култура и отношения; и накрая тези с прякорите, които успяха да оцелеят от престрелките на прехода.

При първите две категории вече се появяват наследниците - млади хора, завършили образованието си в престижни западни университети, носители на друг тип бизнес култура. Може би те биха се вписали повече в студентските аудитории. А и няма нужда да обясняват за първия си милион - въпросът е към техните бащи. Ще се изправят пред студентите, повечето от които работят като бармани, сервитьори, продавачи, крупиета, и ще кажат нещо такова: Единственият начин да вършиш страхотна работа е да обичаш това, което правиш. Думи на Стив Джобс, направил първия си милион преди 30. Ако не сте го открили още това нещо, продължавайте да търсите (пак той).

Емилия Милчева
Емилия Милчева автор и кореспондент
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми