Париж - беден и изостанал?

Здравната реформа наближава финиша, а консерваторите не спират да се вайкат и да си скубят косите. Дори по-умерените от тях отправят мрачни предупреждения, че програмата Obamacare щяла да превърне Америка в социалдемокрация от европейски тип. А нали всеки знае, че Европа е изгубила всякаква динамика.

Само че това, което всеки знае, не е вярно. Приказките, които постоянно се разправят - за стагнираща икономика, в която високите данъци и щедрите социални програми уронват стимулите и инициативността, за спад в растежа и иновациите, - имат много малко общо с изненадващо положителните факти. Истинският урок на Европа се свежда точно до обратното на онова, което твърдят консерваторите: Европа има успешно развиваща се икономика и този успех показва, че социалдемокрацията функционира.

Европа не е утопия

Всъщност икономическият успех на Европа би трябвало да е очевиден и без статистиката. Нима Париж ви изглежда беден и изостанал, ами Франкфурт или Лондон? Не забравяйте, че винаги когато трябва да избирате на кое да вярвате - на официалните данни или на собствените си очи, - би трябвало да предпочетете очите. Впрочем в случая статистиката потвърждава онова, което очите виждат.

Вярно е, че през последните 30 години американската икономика се развиваше по-бързо от европейската. След 1980 година, когато нашата политика извърши рязък завой надясно, брутният обществен продукт /БОП/ на САЩ се увеличаваше годишно с 3 процента. В същото време нарастването в 15-те страни от ЕС (преди присъединяването на бившите комунистически държави) възлизаше само на 2,2 процента.

В действителност единственото, което ни казват тези цифри, е, че у нас е имало по-бързо нарастване на населението. След 1980 година БОП на глава от населението - най-същественият показател, когато става дума за жизнения стандарт, - се е увеличавал почти с еднакво темпо в Америка и в ЕС на 15-те: 1,95 процента тук - 1,83 процента там.

Какво да кажем за модерната техника? Към края на 90-те години можеше да се твърди, че революцията в информационната технология подминава Европа. Но оттогава Европа навакса по много направления. Интернет, например, е почти толкова разпространен там, колкото и у нас - и освен това е по-бърз и по-евтин.

Виждаме това, което искаме да видим

Що се отнася до безработицата, обикновено тя е по-голяма в Европа. Но ако си представяте милиони здрави-прави хора, които се чудят какво да правят, се заблуждавате. През 2008 работа са имали 80 процента от населението (25 до 54 години) в ЕС на 15-те, което е приблизително колкото в САЩ. Когато са млади и когато остареят, европейците не обичат да работят колкото нас, но какво лошо има в това? И освен това производителността на европейците е доста висока: те работят по-малко, но производителността на час във Франция и Германия е близка до американското равнище.

Европа не е утопия. Подобно на Америка, и тя се бори с актуалната финансова криза. Но в перспектива европейската икономика функционира; тя се разраства; в общи линии тя е динамична колкото нашата.

Тогава защо у нас се е наложила тази съвсем различна представа? Защото според преобладаващата икономическа догма в нашата страна - имам предвид много демократи и по същество всички републиканци - европейската социалдемокрация трябва да е пълна катастрофа. А хората са склонни да виждат онова, което искат да видят. Докато приказките за икономическия залез на Европа са силно преувеличени, сведенията за високите данъци и социалната щедрост не са. В големите европейски страни данъците варират между 36 и 44 процента от БОП, срещу 28 процента в САЩ. А всеобщото здравно осигуряване, нека го кажем, е всеобщо.

Икономическата бруталност е излишна

Така че, ако имаше нещо вярно в твърденията, доминиращи обществения дебат в САЩ - преди всичко убеждението, че дори най-скромните данъчни увеличения за богатите и помощите за по-несъстоятелните ще уронят драстично стимулите за труд, инвестиции и иновации, - Европа би трябвало да е Европа на стагнацията и разложението от легендата. Само че тя не е.

Европа често се използва като предупреждение, като пример за това, че ако се опитаме да направим икономическия живот по-малко брутален, че ако се погрижим по-добре за онези наши съграждани, които не стоят така здраво на краката си, това ще убие икономическия напредък. Но опитът на Европа демонстрира тъкмо обратното: социалната справедливост и напредъкът могат да вървят ръка за ръка.