Пари!

След като виках с все сила три минути, отново омекнах и замълчах. Завърших разговора с „Добре, добре, както и да е, виж там какво може да се направи.“

Бях говорил с главния редактор на едно от най-богатите и лъскави списания в България, което на всичкото отгоре беше и европейско, международно, космическо или нещо такова – някаква най-вероятно хитра и съвсем законна пералня за пари, каквито, струва ми се, са повечето медии и полумедии в България. Или пък греша? Не знам. Аз съм човек, наплашен от разни многознайковци, които винаги му застават във властна поза с вдигнат пръст и му казват: Абе не е така, ти не разбираш, не си прав.

Бях крещял на тоя главен редактор, защото идваше Коледа. Хайде сега, ще речете, затова ли? Не можеш ли да му кажеш няколко мили думи - затова, че идва Коледа? Да бе, първо исках да му кажа мила дума. Но очаквах и парите си. Преди два месеца му бях изпратил материал. Чувствах се жалко. А още по-жалко – когато ми се наложи да му се обадя. Идваше Коледа. И аз имах нужда от тия пари. Обадих му се и го попитах: Виж, би ли ми казал кога ще мога да си взема хонорара. Беше ми още по-унизително, защото успях да се свържа чак на третия път с него.

Аз работя само като писател. Само от това печеля. Нямам други доходи. И когато трябва да се обаждам, да се моля и да подпитвам за парите, които ми дължат - тогава идва крещенето. А след това погнусата. От света, от себе си и от разни други незначителни неща.

А защо ли ми трябваха пък чак толкова пари преди тая проклета Коледа?

Защо?

Ей, фукльо, ти като си писател, не ти ли е ясно, че си човек на духа и че не трябва да се интересуваш от пари?! – така ще кажат веднага тия, дето винаги ми дават акъл. Подвикват ми тия думи от беемветата си.

Оф, пиленца – ще им отговоря аз – не за мен, не за мен, да му се не види! Е, и за мен де. Но не Само за мен! Трябват ми пари …защото, гълъбчета, преди месец взех у дома един просяк. Клошарче. Той ми е стар другар. Приятелче от съседния блок. Продаде и пропи бащиния си апартамент. И сега - в зимата - няма къде. Няма къде да спи човекът. Няколко месеца спеше по улиците. После – по мазетата. Дборе, ама температурите паднаха много под нулата и навън вече не може. Смърт е. Та къде-къде: прибрах го аз. На долния етаж. Той си е полумазе, но чистичък, топъл един такъв. Печка. И затова токът ми стана доста повече. Пък нали трябва и храна да му купувам на човека. Храна за да остане жив. Виждали ли сте как яде неял месеци наред човек? И цигари. Пък и нещо за пиене. Той без пиене не може – не е шега. Алкохолик е. И това, за тия, които не знаят – си е страшна болест.

Не за мен - за другите

Пък и друго има. Грижа се за едно момче в Троян. Непознато. Чух за него по радиото. Всеки месец идва един или два пъти до София. Сменят му кръвта. Гадната му кръв не може да носи кислорода. И затова му преливат нова. Аз съм му дарил приходите от една моя книга. Но тя вече се продава по-малко. Но можеш ли да кажеш на един човек, на когото си давал толкова и толкова, че вече ще му даваш по-малко? Пробвайте някой път. Непоносимо е.

А и дъщеря ми. Тя пък и тя взе че порасна и иска да учи. Тя си и учи де. Но иска… Няма значение. Жалко и недостойно е да се оплаква човек. Затова и ми е противно. Тъй или инак, преди Коледа имам нужда от повече пари. В смисъл – имам нужда от тия пари, които съм си изкарал с честен, писателски труд.

Но някак си нещата не се получават. Хората в България, па ако щеш и главните редактори на най-хубави издания, нещо се покриват. Тук си е все така. Забравят за тебе, ставаш излишен и край.

Да се чувстваш унизен

И сега стоя с отпуснати ръце и се чувствам като човек, който се е изложил. Знам, че тези, с които съм се карал, ще ме мразят. И ще разказват наляво и надясно какво меркантилно същество съм се извъдил. И как само за пари мисля. Но…

Да. Все едно.

Само дано успея да пратя на Троян, а да има и за моя клошар в мазето. Другото ще чака. А, не… и за дъщеря ми, да, и за дъщеря ми… Трябва да ѝ купя и подарък…

Ще стисна зъби и ще понеса унижението. Коледа идва…

Искам да е хубава тая Коледа. Ще пийна чаша вино с моя клошар и другите.