Пари по схемата 8:5:3

Вие сте експерт по системи за управление на качеството (ISO 9001/2000) и системи за управление на информационната сигурност (ISO 27001/2005). Как се управляват публичните средства в България, или казано другояче: Как се харчат парите на българските и европейските данъкоплатци?

"Централизирано. И това централизирано харчене ще ни създава тепърва проблеми с Еврокомисията. Българският модел на управление на европарите е създаван 2 години преди да бъдат приети новите регламенти за публичното европейско финансиране. Затова и „стратегическата Национална референтна рамка” по Оперативните програми пропуска основната посока на изменените правила през новия планов период 2007-2013 г. – децентрализиране на прилагането на политиките. Във висшата държавна администрация има поне 500 души, които знаят, каква е ситуацията, и какво трябва да се направи, за да излезем от графата „лошо усвояващи” пари от еврофондовете. Корупционните механизми през последните 19 години са едни и същи и работят по един и същ начин. Защо? Защото средата, която ги поражда, остава непроменена. Стандартът за най-добро управление изисква, когато е налице несъответствие, да се направи анализ и да се установи коренната причина. Коренната причина за мен е в средата."

Пътят на парите в България трябва да бъде променен

"Проблемът е, че схемата 8:5:3 затваря устата на експертите. Затова и поддържаме централизирания път на парите в България и имитираме противодействие на корупцията. Тази среда е в дъното на корупционните схеми при работата с публичните средства. В неправителствената организация БАРДА смятаме, че е необходимо коригиращо действие. Промяната е нужна и в харченето на еврофондовете и в харченето на парите от националния бюджет. Няма разлика между корупционните схеми в управлението на средства, предоставени от бюджета на Евросъюза и от националния бюджет - централен и общински."

И в каква посока точно „тече” в момента паричният поток в България?

"Посоката на парите в България е една: периферия - център. През последните 15-20 години централизираният финансов ресурс поддържа едни и същи силни корупционни механизми, независимо от това, кои са политическите групи, или коя коалиция е на власт. Общини - региони - централна власт, това е картината в Европа. Тези нива на управление разполагат с бюджет и инструменти да харчат прозрачно своя бюджет. Във всички останали страни-еврочленки без 2-те най-малки, които по територия са един планов регион, има създадено второ ниво на местно самоуправление-регионална власт. Регионите в ЕС имат реална финансова самостоятелност. Тоест разполагат с бюджет и с инструменти да работят за местните власти, населените места и хората. А в България, както вече казах, парите „текат” по схема, която поддържа силно централизирано управление на публичния ресурс и финансово слаби местни власти. На практика регионите, административните области не формират политика и не я реализират, защото нямат ресурс. А общините са слаби и зависими от централния бюджет. В България няма регионална политика. Има централизирано управление на територии. Регионите в България са за нуждите на планирането и статистиката."

България - единствена в ЕС без второ ниво на местно самоуправление

"В Кърджали БАРДА работи с около 30 общини. Аз се шегувам с кметовете, че трябва да изтъркат много подметки, докато ходят да се молят в София на централната власт за смешни суми. Не може местни услуги и местна инфраструктура да зависят от централните ведомства. Централните ведомства няма как да знаят, че в еди-коя си община 21 дни няма вода."

"Реалната децентрализация означава не само механично прехвърляне на задължения върху местната власт. Реалната децентрализация означава регионален бюджет, означава механизми за формиране на регионална политика и нейното прилагане с регионален финансов ресурс. Пак ще кажа: промяна на пътя на парите - това е едно от основните коригиращи действия, които ще променят корупционната среда в България. Местните власти са тотално зависими от централната власт."

Тоест, според Вас, реална децентрализация на потока на парите в България няма? И това е предпоставка за корупция?

"Категорично. Една торба с думи не върши работа. Ако нямаме финансиране, а съществуват само процесите на формиране на политика, създаване на инструменти, някакви опити за прилагането им, с какво и как ще прилагаме без финансиране, какво ще наблюдаваме без финансиране? Какви резултати ще проверяваме? Никакви резултати не може да има. С две думи: децентрализация на финансирането. Без финансов ресурс нито един от процесите на управление не може да се реализира."

"Но това е само едната страна. Основен принцип на едно управление е независимостта и разграничението на всеки един от 4-те му елемента: формиране на политика, програмиране или създаване на инструменти, прилагане на тези инструменти и контрол. Българската държава трудно делегира права по прилагането и контрола на други субекти – например НПО, социално-икономически партньори."

С колегата Ви Милена Дачева констатирахме точно това, че в управлението на европарите по някои оперативни програми няма ясно разпределение на ролите. Членове на Комитети по наблюдение по Оперативна програма „Административен капацитет„, например, са и бенефициенти на евромилиони.

"Има и други примери. Oперативната програма „Регионално развитие”, например, се управлява от Генерална дирекция „Планиране на регионалното развитие” към МРРБ. В тази дирекция са концентрирани функциите по формирането на политиката, по създаването на оперативната програма, по мониторинга и контрола. Всичко е в една и съща административна структура, която е част от централната административна власт. Конфликт на интереси има не само когато „братко” дава договори на „батко”, а и в случаите на смесване на функции."

От кого сме се учили в усвояването на европари?

"Българският модел на управление на европарите е механичен микс от моделите на Испания, Гърция и Португалия - страни, които не са известни с особено ефективно усвояване на европари. Питал съм, защо сме се учили от лошите образци? Висши държавни чиновници са ми отговаряли, че сме били близки по темперамент с гърците и италианците, с испанците и португалците. Ако все пак висшите български чиновници бяха обърнали внимание не само на бита и душевността на българина, но и на дебата по приемането на новите регламенти - 5 регламента, които определят реда за публичното европейско финансиране за периода 2007-2013 г., щяха да видят, че основната цел на промяната на регламентите за новия планов период е

децентрализирането на прилагането на политиките.

Къде е причината за „оцеляването” на изброените стереотипи на централизираното управление?

"Българските политици с години обясняваха на Брюксел: ”Ние нямаме административен капацитет в регионите. Местните ни общински власти са слаби. Има рискове от злоупотреби с публичните средства …” Рефлексът е да се централизира всичко в България: финансовият ресурс да се управлява централно, на централно ниво да се взимат всички политически решения - дори и за боклука на София, на централно ниво да се създават програмите, инструментите, на централно ниво да се реализира прилагането и на централно ниво да се контролира."

Да обобщим казаното дотук.

"Необходими са спешни коригиращи действия. Нужна е промяна на средата, която създава корупционните механизми. Това означава промяна на пътя на парите, ефективна децентрализация на финансовия ресурс чрез създаване на второ ниво на местно самоуправление с финансова самостоятелност, самостоятелни регионални бюджети."

"Нужни са и децентрализиране и изчистване на механизмите за прилагане. Ако това не се случи, ще продължим да поддържаме централизирания път на парите в България и да имитираме противодействие на корупцията. И това важи и за парите от европейските фондове."