Оттук започва историята на интеграцията в Германия

За миньора няма никакво значение кой къде е роден, какъв цвят на кожата има или на кой Бог се моли – обичат да казват в Рурската област. На няколкостотин метра под земята, дълбоко в тъмните шахти, оскъдно осветявани от миньорските лампи, всички и бездруго са покрити със сив прах и изглеждат почти еднакво. Тук просто няма място за егоцентризъм, защото всеки трябва да може да разчита на останалите. Ако някой от миньорите допусне сериозна грешка, това може да причини смъртта на другиго. В мините солидарността е задължителна, но тя не винаги се проявява в отношенията над земята - например, когато става дума за интеграцията на хора от различни страни, живеещи в Германия.

Рурската област с нейните близо 5 милиона жители е известна като средище на хора от различни националности и култури. В мините край Есен, Дортмунд, Бохум, Дуисбург, Ботроп или Гелзенкирхен навремето започва да се пише историята на интеграцията на чуждите „гастарбайтери" – предимно от Турция и Полша.

Полските "паралелни общества" 

Тази история започва още през 70-те години на 19-ти век – по време на първата вълна от приток на чуждестранна работна ръка. След създаването на Кайзерова Германия, икономиката на страната се развива бързо, окрилена от мечти за възход като велика сила. Енергийният глад на бурно развиващата се тежка индустрия е почти неутолим. Затова Рурската област с нейните почти неизчерпаеми запаси на каменни въглища се оказва с решаващо значение за младата и амбициозна нация. Строят се нови шахти и минодобивни предприятия, навсякъде се търси повече работна ръка, отколкото германският пазар предлага.

Потребният „човешки материал" за минните барони е набавен главно от тогавашната провинция Източна Прусия, която днес се намира в Полша. Предполага се, че до Първата световна война в Германия е имало близо 450 000 полскоговорящи работници. Делът им в някои от минните колективи надминава 60 на сто. В редица германски градове от Рурската област се появяват истински „полски" колонии. „Полските работници са имали свои собствени сдружения, собствени вестници, синдикати и дори собствена банка. Средата им е била силно капсулирана", казва историкът Кристоф Зайдел.

Германските предприятия, а и политиците по онова време не са имали никаква стратегия как да интегрират тези хора. Възможно е и това нещо да не е било желано. В резултат на все по-силните антиполски тенденции в германската политика постепенно се оформят „паралелни общества" от поляци, казва историкът Зайдел. На много места германското население гледа отвисоко на пришълците, в редица населени места на Рурската област се стига до културни и религиозни конфликти между предимно протестантското германско население и консервативно-католически настроените полски мигранти.

Обратно към родината 

След края на Първата световна война повечето полскоговорящи пришълци напускат Германия и заминават за новосъздадената полска национална държава или за други европейски въгледобивни региони. Само около една трета от тях остават и след 1920 година в Рурската област. Тези т.нар. рурски поляци се асимилират почти изцяло и стават неотменима съставна част Рурската област.

През 50-те години на миналия век започва следващата голяма вълна на трудова имиграция. След края на Втората световна война Германия успява отново да се замогне с помощта на западните съюзници. Идват и годините на германското „икономическо чудо", в които Рурската област отново започва да изпитва недостиг на работна ръка. През 1955 Германия започва да привлича на работа т.нар. гастарбайтери от чужбина. Сключват се споразумения с Италия, Испания, а през 1961 и с Турция. Доста бързо турците се превръщат в най-многочислената мигрантска група.

През 60-те години на миналия век Германия не полага почти никакви усилия за интеграцията на тези работници, защото предполага, че след година-две в мините те отново ще си заминат. Това се променя през 70-те години, когато става все по-ясно, че временните работници имат намерение да останат трайно в Германия. Новосъздаденото акционерно  дружество „Рурски въглища" започва да предлага на своите чуждестранни служители курсове по немски език, различни образователни програми и правни консултации. Създават се турскоезични заводски издания, а футболните клубове се превръщат в един от най-важните фактори за интеграцията на чужденците.

Интеграция чрез жилищна политика

Страната започва да води и друга жилищна политика, защото се е поучила от грешките с полските работници и иска да избегне възникването на нови гета. „Минодобивните дружества разполагаха с голям брой заводски жилища", казва историкът Зайдел и пояснява: „Когато турските гастарбайтери постепенно доведоха и семействата си от Турция, беше ясно, че те не могат да останат в предишните бекярски жилища. Тогава те бяха настанени в новосъздадените квартали с жилища за минните работници. При раздаването на жилищата се е внимавало да има съответна пропорция между турски и германски наематели, за да не възникват нови гета.

Децата на турските семейства получават и добри образователни шансове. Резултатите от тази променена политика се усещат и днес. Когато историкът Зайдел държи своите лекции, посветени на историята на минодобива в Рурския университет, немалко от неговите днешни студенти са внуци на бившите турски миньори. Според преподавателя, интеграцията на турските миньори е протекла много по-успешно отколкото тази на редица други гастарбайтери в Германия.