От много работа никой не е забогатял

Лекари карат след работа такси, учители разнасят през уикенда вестници, а селскостопански работници обработват земята само като хоби, докато в основното си време секретарстват в някоя фирма. Подобни неща се случват все по-често и в Германия.

От години насам броят на хората с второ и дори трето работно място расте. Според статистиките 15% от германците в трудоспособна възраст съвместяват по две служби. Увеличава се и броят на работещите допълнително пенсионери.

Елити с "втора" професия

Парите обаче не са основният фактор, заради който се работи допълнително. Известната от други западни страни категория "working poor", т.е хем на работа, хем бедни, засега не е така силно разпространена в Германия.

По-скоро става дума за хора от средното съсловие, със средна и висока квалификация, които поемат допълнителен ангажимент. Показателно е, че те поемат втори трудов ангажимент обикновено на "свободен хонорар" или като самонаети лица - като консултанти, експерти, преподаватели.

Преди да се започне втора работа обаче, е добре човек да прецени дали изобщо си заслужава. Не са редки случаите, в които от допълнителната заетост няма почти никакъв финансов ефект - поради сложните данъчни и административни разпоредби. Повечето от хората, работещи на второ място, получават така наречената "мини-заплата" от 400 евро.

До тази граница работещите по правило не са задължени да плащат социални осигуровки, нито ДОД. Човек има право да приема и няколко на брой "мини-работни места", но споменатите данъчни привилегии важат само, ако общият месечен доход остава под 400 евро. Дори подобна "мини-заетост" дава право на работещия да ползва платен отпуск и болнични.

Граници за трудолюбието

Има обаче граници, които законодателят поставя пред трудолюбието. В кодекса на труда е записано например, че максималната горна граница по отношение на работното време е 48 часа на седмица - и то за основна и допълнителна дейност общо.

На практика обаче контролът за спазването на тези граници е минимален и често пъти закъснял. Ако например пилот или шофьор в обществения транспорт допусне грешка и се окаже, че тя вероятно се е дължала на преумора поради извънредно натоварване, не е изключено да се стигне до наказателен процес.

Право да ограничи трудовия устрем на служителя си има и началникът на основното работно място. Класически пример, недопускащ втора заетост, е този, при който работните времена на двете места се припокриват отчасти. В този случай началникът има право да накара служителя си да напусне допълнителната служба. Ако той не го направи, може да бъде предупреден писмено, а след няколко подобни предупреждения - и уволнен дисциплинарно.

Болногледач и погребален агент едновременно?

Недопустимо е също така един и същ човек да работи за две конкуриращи се фирми, независимо дали е щатно назначен или свободен сътрудник. Решение в този смисъл взе съдът в провинция Шлезвиг-Холщайн. Друго ограничение се налага от евентуалното наличие на конфликт на интереси.

Германският трудов съд забрани например на един санитар-болногледач да работи допълнително в погребална агенция. Сблъсъкът на интересите, произлизащи от тези две професии, би могъл да разтревожи пациентите или да се отрази зле на оздравителния им процес, отсъдиха съдиите през 2002 година.