Омразата като извор на вдъхновение

Хайнрих Карл Буковски е роден на 16 август 1920 година в германския град Андернах. Майка му е германка, баща му – американски войник. Самото запознанство на родителите му сякаш е своеобразен знак за характера и начина на живот на бъдещия писател.

Насилието като мотивация

В гладните следвоенни години американецът Хенри носи месо на семейството на атрактивната германка Катарина. Но девойката не разпознава жеста като ухажване, а като демонстрация на превъзходство. За благодарност се изплюва върху обувките му. Това е началото на връзката, дала живот на Чарлс Буковски. Когато малкият Чарлс е едва на 2 годинки, семейството се преселва в Лос Анджелис.

Бащата изиграва основна роля за бъдещото поприще на Чарлс, поне дотолкова, доколкото омразата и насилието могат да служат за извор на мотивация и вдъхновение. В Лос Анджелис Хенри разнася мляко, страда от лоши настроения, пие и често налага сина си. До момента, в който синът не отвръща на удара, просвайки баща си в хола. Именно неприязънта към бащата поражда у Чарлс непоносимост към всякакви авторитети.

Буковски - поет на низините

Самият той прекарва младостта си в депресии и запои, четейки Достоевски и Толстой. Заради слабостта си към чашката той прекарва известно време в психиатрията и зад решетките. Въпреки ранните си литературни опити, сътрудниченето на редица печатни издания, стиховете и стотиците страници проза, Чарлс Буковски започва да печели като писател едва през 1970-те години, тоест след 50-тата си годишнина. Неговата голяма тема е провалът. Загубата, неспособността, самотата, пропадането.

Германският писател Волф Вондрачек описва американския автор с думите: „Новият световен шампион на перото в тежка категория, категория Хемингуей”, а почетната му титла гласи: „Старецът и бирата”.