Обсъждат нови забрани за българи и румънци

Повод за дискусиите около така наречената миграция по бедност, които се водят в Германия от края на миналата година, стана пълното отваряне на трудовия пазар за българи и румънци от началото на 2014 година. Това отваряне беше посрещнато в Германия с множество опасения за силен наплив на хора от по-бедните страни-членки на ЕС, които се насочват към Федералната република предимно, за да се възползват от щедрата ѝ социална система. Формулировката, с която излязоха от Християнсоциалния съюз - "Който мами, си заминава" - допълнително подхрани споровете. В средата на януари правителството реши да създаде специална междуведомствена комисия, която да проучи ситуацията подробно и да предложи мерки.

Проблемите да не се игнорират

Окончателният доклад на комисията ще бъде готов през лятото, но кабинетът вече разгледа редица предложения за пресичане на eвентуални измами в системата на социалното подпомагане. Една от идеите е да се въведе забрана за влизане на територията на Германия при регистрирани правонарушения, друга предвижда "затягане" на режима при предоставянето на детски надбавки с цел предотвратяване на двойните плащания, трета е свързана с определянето на по-строги срокове, в които мигрантите да си търсят работа. Освен това градовете, които са особено засегнати от по-интензивния приток на мигранти от България и Румъния, ще получат през следващите седем години помощи, възлизащи на 200 милиона евро, за да могат, например, да предлагат повече интеграционни курсове.

"Броят на мигрантите от България и Румъния е обозрим в национален мащаб, но в определени региони /особено Дуисбург и Офенбах/ предизвиква трегова", каза министърът на вътрешните работи Томас де Мезиер, който наред със социалната министърка Андреа Налес е вносител на доклада в кабинета. Двамата подчертават необходимостта от предприемането на определени действия, но същевременно защитават и правото на свободно придвижване в рамките на Европейския съюз. Увеличеният приток на хора от други държави-членки на ЕС е "добра новина за страната ни", обобщи министърът. Мигрантите допринасяли за "благосъстоянието и развитието", откъдето обаче не следвало, че предизвикваните от тях проблеми трябва да се игнорират.

Предразсъдъци и недоверие

От Сдружението на германските градове принципно приветстваха плановете на правителството. Председателят на сдружението Улрих Мали заяви, че "повечето хора от Югоизточна Европа са добре интегрирани в Германия". В някои градове обаче се натрупват проблеми със "семейства, които почти не подлежат на социална интеграция, например в сферата на жилищния пазар или здравеопазването".

От средите на някои социални сдружения на свой ред изразиха задоволство от финансовите помощи за общините, но и опасения от подклаждането на предразсъдъци. Предлагани мерки като налагането на забрана за влизане в страната или допълнителните рестрикции, затрудняващи получаването на детски надбавки, "няма да се окажат ефективни, затова пък могат да засилят предразсъдъците срещу българите и румънците", смята председателят на Съюза за социални услуги Улрих Шнайдер.

Опозицията също предупреждава да не се правят прибързани заключения. Докладът потвърждава, че "няма нито масов приток на хора, нуждаещи се от социалните облаги, нито масови злоупотреби с тях", обясни шефката на фракцията на Зелената партия Катрин Гьоринг-Екарт. Лявата депутатка Ула Йелпке пък подчерта, че повечето предложения целят да се ограничи свободата на придвижване и да се въведат допълнителни рестрикции за трудовите мигранти. Тази политика е "белязана от дълбоко недоверие спрямо гражданите на ЕС, които идват да си търсят работа в Германия".