Носете си икона в джоба!

Българите не били религиозни. Това винаги ме е съмнявало. Във всеки случай вярват в най-изумителни неща - в извънземни сили и дори в явления от свръхестествен политически вид. Бюлетинът за здравословното състояние на Вера Кочовска се предава по медиите, все едно, че е нивото на река Дунав в сантиметри, а екстрасенси и пророчици събират повече народ пред телевизора, отколкото турските сериали.

След тях и потоп

Премиерът на тази страна, навръх наводнение, изостави за малко рязането на ленти и тържественото откриване на модернизирани квартални градинки, за да пренесе мощите на Св. Николай Чудотворец до Бургас. Макар че всъщност софийската кметица повече имаше нужда от свръхестествена помощ за битката срещу водните стихии по Околовръстното.

Ако бяха раздали и по една икона на Чудотвореца и закрилник на моряците, можеше да остане жив и нещастният човечец, дето нахалост се затри в Струма... Хем още на 6 декември премиерът детайлно изясни пред бургазлии в какво вярва и на какво се уповава.

От думите му се разбра, първо, че той, Борисов е дълбоко религиозен човек, и второ, че за българина единственото спасение си остава вярата в чудото: „На мои приятели съм казвал, че когато потъна нашият кораб „Ванеса”, само един се спаси и той имаше в джоба си иконата на Св. Никола. Някои казват, че може и случайно да е, но защо не се спаси никой без икона?” - недоумява Борисов и заключава: "Господ да ни пази и помага."

И Йоан Кръстител, бих добавила, покрай чиито клети останки лятос припадаха в необясним религиозен екстаз иначе съвсем прагматично настроени хора. Явлението „без гащи, но с мощи”, както го нарече един вестник, си остава неизследвано тайнство на българската душевност.

Блажени са верующите

Дори там, където няма природни бедствия, българинът пак успява да се удави, макар че вярата в чудото е почти повсеместна. Не един и двама градоустройственици и политици явно са били дълбоко убедени, че е възможно да се строят нови квартали без канализация. Докато от баровските вили на Симеоново и Бистрица клозетните ями не започнаха да се източват към Околовръстното...

Дори и това обаче не събуди истински гняв срещу отговорните за тоя оригинален български принос към урбанистиката. А безсмислената смърт на шофьора край Струма беше приключена тематично с удивително неадекватния въпрос: защо все пред най-големи празненства в България загивали хора?! И понеже разликата между отговорност и съдба е доста размита, остава, Бога ми, само едно: упованието в чудото. Затова си носете по една икона в джоба!

Автор: Бистра Узунова, Редактор: Александър Андреев