1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
История

Нова теория: Хитлер е искал да се докаже пред великите сили

Йоахим Кюртен
14 март 2020

Хитлер не се стремял към световно господство. И не страхът от болшевизма и Съветския съюз са го подтикнали към войната и унищоженията, а желанието му да се докаже пред Великобритания и САЩ, твърди историкът Брендън Симс.

https://p.dw.com/p/3ZQFw
Адолф Хитлер говори пред привърженици на националсоциализма
Адолф Хитлер говори пред привърженици на националсоциализмаСнимка: picture-alliance/dpa/Keystone

През есента историкът от университета в Кеймбридж Брендън Симс публикува своята биография на Адолф Хитлер. Дългата над 1 000 страници книга за диктатора представя една нова теза. В интервю за списание „Шпигел" Симс я описва така: "Движещата сила за поривите на Хитлер във вътрешно- и външнополитически план е чувството му на любов и омраза към Великобритания и САЩ. Не страхът от болшевизма и Съветския съюз го подтикват към войната и унищоженията, а борбата за доказване пред двете велики сили."

Между завистта и възхищението

Периодът 1914-1918 оформя възгледите на Хитлер: „Възхищението и уважението произтичат от неговия опит в Първата световна война. Хитлер продължаваше да говори за издръжливостта на британците, която е виждал на фронта". Антисемитизмът не е провокиран от първична омраза към евреите, а е следствие на конкуренцията със „световния капитализъм", проповядван от САЩ, където евреи са на водещи позиции.

Трябва ли на мотивите на Хитлер да се погледне през нова призма? Няколко биографии на Хитлер, публикувани в последните години, представят различни гледни точки. Двутомната биография на британеца Йън Кършоу получи универсално признание. В центъра на творбата си авторът поставя отношенията между Хитлер и германския народ. Хитлер управлява по този начин, защото германският народ е налял основите за националсоциалистическата идеология, твърди Кършоу.

Море от биографии

През 1973 година германският публицист Йоахим Фест публикува своята книга за Хитлер, която след издаването си се превръща в бестселър. По-късно в книгата са открити сериозни неточности. Една от причините е, че тя е базирана на изказванията на Алберт Шпер, бившия министър на въоръженията по времето на Хитлер. Темата за Холокоста е съвсем слабо засегната от Фест.

През годините се обособяват две тълкувания за Хитлер и неговата политика сред историците. Според т.н. „интернационалисти", Хитлер е решителна и силна водеща фигура, чието мислене и идеология до голяма степен диктуват това, което се случва между 1933-1945 година. „Структуралистите" пък основно насочват вниманието си към конкуриращите се групи в националистическата система, а не върху политическата тежест на самия Хитлер.

Бил ли е Хитлер вменяем?

Професорът от Кеймбридж Брендън Симс
Професорът от Кеймбридж Брендън СимсСнимка: picture-alliance/AP/The Yomiuri Shimbun

Липсва единодушие за причините, позволили на Хитлер и нацистите да управляват. Бил ли е Хитлер вменяем и способен да взима решения? Менталното му състояние е предмет на много публикации.

Реакциите за книгата на Брендън Симс „Хитлер. Глобална биография" са смесени. „Гардиън" разкритикува водещата теза, че фиксирането му върху Великобритания и САЩ е ръководела Хитлер. В онлайн платформата „Хистъри Нюз Нетуърк" един историк посочи, че основната грешка идва от предположението, че Хитлер е бил „духовно стабилен" и е представен като „рационален" човек: „Симс го възприема като личност, движена от идеология с ясно дефинирана интелектуална структура, а не като дълбоко несигурен, нарцистичен социопат". Консервативното издание „Нешънъл Ревю" е по-благосклонно в оценката си. Според него, макар че книгата има пропуски и се концентрира прекалено върху американската връзка, тя заслужава да се прочете, дори и само като повод за дебат. Както и самият Симс казва - това не е „целият Хитлер".

Нов прочит на историята?

Симс признава в началото на книгата, че в много аспекти тя не може да се сравнява с предишните издания, както и че тя „очевидно няма да е първият или последен значим труд по темата". Според автора, Хитлер е имал негативно отношение и към собствения си народ. „Той няма високо мнение за германския народ и болезнено осъзнава неговата бедност и невежество", пише историкът. От гледна точка на жизнения стандарт, Хитлер признава поражението си пред САЩ и Великобритания още две години преди началото на войната.

Обложката на изданието на английски език
Обложката на изданието на английски езикСнимка: Blackstone Pub

Антисемитизмът на Хитлер произтича от неприязънта му към капиталистическа Америка. Отношенията на Хитлер с англо-американското пространство е изпълнено с противоречия. „Основен обект на неговия интерес са Съединените щати, които той започва да разглежда като държава за пример, дори повече от британската империя". Мнението му се основава на хипотезата за географските преимущества на американците. И на това, че американската нация е създадена благодарение на германски емигранти. Американците са завладели „жизненото пространство" на Запад. Затова според Симс Хитлер е искал да осигури ново „жизнено пространство" на Изток за германците.

Германия като противовес на САЩ

Дълго време Хитлер го е занимавала мисълта как да направи Германия велика сила в Европа. Икал е "само" това - нищо повече. Желаел е Германия да бъде противовес на САЩ. „Целта на Хитлер не е била световно господство, а национално оцеляване". Симс заключва, че „стратегията на Хитлер в крайна сметка до края е да използва страха от болшевиките, за да си осигури политическо влияние в Германия, Европа - и преди всичко в Англия и Америка". Това е една дръзка теза, с която трябва да се занимаят историците. Не само в Германия.