Нищо страшно не се е случило. Засега.
През последните дни световните пазари бяха разтърсени доста сериозно. Въпреки това обаче все още не се е случило нищо страшно. Вярно, за минути бяха унищожени милиарди, но с оглед на невероятните висоти, до които стигнаха курсовете на много акционни индекси през последните седмици и месеци, сегашният срив наистина не може да се нарече изненадващ.
През последните седмици прегрелите финансови пазари трябваше да "преглътнат" множество лоши новини - най-вече от Китай. Вложителите с право се притесняват, все пак става дума за второто по големина народно стопанство в света. Това обаче не е единствената причина за актуалното развитие. В последно време лоши новини ни застигаха и от други страни. Става дума за икономики като Русия и Бразилия, които едно време бяха източник на надежди, а днес изпитват затруднения.
Какво да правим с парите?
Но дали можем да търсим обяснението за сегашното развитие само в разклатените позиции на тези държави? Не, това би било твърде повърхностно. Причината е по-скоро другаде. Бумът на пазара на акциите, който трае вече от седем години насам, на практика е субсидиран от централните банки в света. Както Федералният резерв на САЩ, така и Европейската централна банка (ЕЦБ) наводняваха пазарите с трилиони долари и евро, докато в същото време натискаха лихвите към нулата. И къде да се инвестират капитали при това положение? Та нали трябва да бъдат вложени на печалба, особено като се има предвид, че пенсионно-осигурителните фондове и застрахователните дружества са длъжни да гарантират определени лихви?
Това доведе до масови инвестиции във всевъзможен вид акции. Акциите обаче са застрашени от промените на борсовите курсове и понякога могат да доведат до пълна загуба на инвестирания капитал - подобно изречение фигурира като предупреждение под всички договори, свързани с инвестиции в акции. Дали обаче всички инвеститори са взели това предупреждение на сериозно? През последните години се забеляза и друг феномен – ухажваните от вложителите фирми използваха значителните си печалби не толкова за нови инвестиции, колкото за щедри "подаръци" към акционерите.
Не бива обаче да се заблуждаваме: сегашният срив не е първият , през последните няколко години преживяхме и други подобни фази. Експертите и без друго предупреждаваха, че политиката на "евтините пари" ще докара голяма несигурност и колебания. Нека си припомним миналата есен, когато индексът DAX внезапно започна да пада, стабилизирайки се чак на ниво от 8 400 пункта. После обаче курсът започна стремително да расте, достигайки рекордното ниво от 12 390 пункта. Интересното е, че в подобни оптимистични фази никой не пита какви точно са били причините. Тежко и горко обаче, ако курсовете тръгнат надолу – тогава всички отново се изнервят докрай и настояват да узнаят причината за низходящото развитие, както и точката, до което то може да достигне.
В подобни ситуации е добре да отправим поглед към статистиката. Експортната нация Германия изнася стоките си предимно в Европа. Едва 7% от германската продукция отиват в Китай. Не е изключено проблемите на Пекин сега да смущават съня на отделни германски мениджъри, предимно от автомобилния бранш. Много други обаче нямат такъв проблем. Друг успокояващ факт е състоянието на американската икономика, която се развива възходящо. Към това се добавят изгодните в момента цени на суровините – например на петрола и медта. Този фактор създава проблеми на страните-доставчици, но пък стимулира конюнктурата в страните-вносителки.
Дяволският кръг, в който се въртим
Много от нещата сега се намират в ръцете на Федералния резерв на САЩ и неговата шефка Джанет Йелън. Защото дори и само обявяването на обрат - в посока към отново растящи лихви - поражда огромни страхове особено в развиващите се страни. От доста време насам инвеститорите изтеглят оттам големи количества пари, защото очакват да получат по-високи лихви в САЩ.
Така се въртим в дяволски кръг. Все някога обаче лекарството срещу кризата, състоящо се от евтини пари и нулеви лихви, ще трябва да бъде изоставено. Проблемът е в това, че ако кризата в Китай се разрасне и повлече надолу цялата световна икономика, Западът няма да има никакви ефективни инструменти, с които да се защити. Последиците от краха на Лемън Брадърс все още оказват своето въздействие.