1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Необичайна българска ангажираност

Автор: Т. Ваксберг, Редактор: А. Андреев7 март 2011

Досега българските власти и медии не се интересуваха от това какво правят престъпните режими с оръжие, закупено от България. Реакциите в случая с Либия обаче са крачка напред, четем в анализа на Татяна Ваксберг.

https://p.dw.com/p/10UU0
С оръжие от България срещу демонстрантите? При подобна мисъл българите се ужасяват.Снимка: Fotolia/Domen Colja

България за първи път се вълнува от въпроса дали е продавала оръжие на престъпен режим. Това стана покрай размириците в Либия – страна, към която българите са особено чувствителни заради дългогодишното задържане на българските медици.

Мисълта, че България може да е продала оръжие, с което сега режимът на Кадафи да стреля по цивилни демонстранти, може да се прочете по страниците на вестниците и да се чуе по телевизиите. Двама министри – на външните работи и на отбраната – побързаха да вземат отношение по случая и да отрекат, че такава сделка се е състояла. Един от министрите дори разсекрети няколко документа, с които да подкрепи твърденията си.

Somalia Waffenhandel Kalaschnikow in Mogadishu
Вярно ли е, че през 2009 год. България е продала на Либия оръжие за почти 4 млн евро?Снимка: AP

20 години мълчание

Зад това поведение се крие притеснение и очевидно неудобство на властите при мисълта, че България може да има нещо общо с подобен скандал. Подобна ангажираност е напълно необичайна за страната. Досега България е била замесена в износ на оръжие за редица престъпни режими, но това не е водило до никакви реакции, включително и на пресата. Нямаше реакция дори и в онези случаи, когато ставаше дума за нарушаване на международно оръжейно ембарго от страна на България. Нямаше реакция дори и когато съдебен орган се беше произнесъл по случая и вече нямаше никакво съмнение, че продажбата се е състояла. А сега има само подозрение, че по съвсем законен начин е продавано оръжие на Либия, но реакцията е факт.

През изтеклите 20 години България на три пъти е пропускала да реагира на скандални факти около износа на оръжие за престъпни режими. Първият път пресата и правителствата мълчаха, когато от дневния ред изчезна делото срещу членове на Политбюро. В делото се казваше, че обвиняемите са изнасяли оръжие на терористични режими в Близкия Изток, Африка и Латинска Америка, които са използвали оръжието за убийство на цивилни. Делото потъна някъде там, където и всички останали смислени дела срещу Политбюро. Заедно с него потъна и друго – делото за така наречения „Фонд Москва“, където комунистическите държави са внасяли милиони за подпомагането на световното комунистическо движение със същото това оръжие и логистика.

Вторият път, когато международен скандал породи тишина в България, беше през 2007 година, когато в Етиопия приключи делото срещу диктатора Менгисту Хайле Мариам. Той беше задочно осъден на смърт заради това, че е извършил геноцид. В присъдата се казваше, че геноцидът е извършен със съветско и кубинско оръжие, и с помощта на социалистическия лагер. Тази новина отне 30 секунди в любопитната хроника на една единствена телевизия.

DOSSIER Teil 2 Libyen März 2011
Дори и да е продавала оръжие на Кадафи, България поне демонстрира, че се срамуваСнимка: picture alliance/dpa

Покрити от срам

Третият път, когато страната мълча, беше през 2008 година, когато Плевенският окръжен съд произнесе няколко дългогодишни присъди на ръководителите на завод „Бета“ в Червен бряг. Съдът прецени, че заводът е изнасял оръжие за Судан по време на международното ембарго и в навечерието на геноцида в Дарфур. Като изключим един периферен седмичник, медиите мълчаха. Още по-впечатляващо мълчаха и едно-две правителства, които никога не се похвалиха с това дело пред Брюксел, колкото и критики да отнасяше съдебната власт. Междувременно делото беше върнато за доразследване и сега вече се развива при пълна тишина.

На този фон реакцията за Либия може само да предизвиква респект. Дори и да е продавала оръжие на Кадафи, днешна България демонстрира, че поне се срамува от това.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми