Необвързващ оптимизъм - за посещението на Джордж Буш в Близкия изток

Мъглата, която накара американския президент да се прехвърли от сигурния хеликоптер в автомобил, с който да стигне до Рамала, се разсея. Остана, обаче, мъглата пред погледа, насочен към бъдещото развитие на близкоизточния мирен процес.

Решение на конфликта?

Разбира се - никой не е разчитал сериозно, че по време на първото си посещение в региона Джордж Буш би могъл решително да отслаби конфликта или да доведе до приближаването на решение. В края на първия етап от едноседмичната обиколка на Буш не може да не възникне въпросът дали президентът не опростява твърде нещата или не ги гледа през розови очила. Особено когато изтъква, че е твърдо убеден, че мирният договор може да бъде подписан още преди края на неговия мандат.

Но - в толкова безнадеждни начинания като усилията за постигане на мир в Близкия изток

оптимизмът със сигурност помага повече, отколкото скептицизмът и малодушието.

Така че е правилно /макар и малко късно/ това, че Буш насърчава както израелците, така и палестинците да търсят чрез открити и честни преговори уреждането на въпросите там, където всички досегашни опити - сред които и безброй резолюции на ООН - се провалиха.С дружелюбна необвързаност, обаче, това не би могло да бъде постигнато.

Буш пропусна да изрече ясните думи, които мнозина очакваха от него.

В Ерусалим той заяви, че ще призове палестинския президент Махмуд Абас към прекратяване на ракетните нападения срещу Израел. При положение, че не може да не знае, че ударите се нанасят от контролираната от Хамас ивица Газа, срещу което Абас не би могъл да направи нищо. В Рамала пък направи доста грубичко сравнение срещу разпокъсването на планираната палестинска държава: от едно швейцарско сирене не може да се очаква да функционира - бяха неговите думи дословно.

Не е известно, обаче, да е казвал на израелците, че ще трябва да се изтеглят от всички окупирани области. Буш предпочете да говори за "алтернативните визии" за палестинците като единствено средство срещу насилието. При което всъщност има право: за да се отвърнат от Хамас и радикалните групировки, палестинците трябва да изпитват доверие и надежда, че пътят на Махмуд Абас е верният и в крайна сметка ще ги възнагради с това, което заслужават - собствена държава, в която да живеят в мир, спокойствие и сигурност.