1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Не му е чист косъмът на Терзийски...

Автор: К. Терзийски, Редактор: А. Андреев15 ноември 2011

Щом си известен, значи не ти е чиста работата! Калин Терзийски е в паника, че ще го обявят за гей, извратеняк и човек на ДС, че ще го вкарат в тъмни схеми и игри, само защото е получил една прекрасна и безобидна награда.

https://p.dw.com/p/13Aav
Вижте го! Награда му дават!Снимка: Fotolia/picsfive

Наскоро получих Европейската награда за литература. На 41 години съм, българин до корените на черната си брада - и затова от всяко хубаво събитие в живота си мога да извлека чист катран. От всеки разкош да изсмуча чернилка и повод за съмнения и страдания. Така и направих. Чуйте сега каква дума ще използвам, за да опиша какво се случи, след като получих тази чудесна и голяма награда: аз започнах да се терзая.

Терзийски се терзае

Може би, казах си, това е свързано с фамилното ми име. Макар че едва ли. Защото фамилията ми идва от един мой прадядо. Дедо Божил. Свестен човек и контрабандист в Османската империя, който имал доста пари от контрабандата с тютюн. И с тях построил голяма къща, част от която давал под наем за работилница на терзиите. Шивачите. Докато те шиели аби, той пушел контрабандния си тютюнец и си мислел за нещо друго. Със сигурност не се е терзаел. Та моите терзания не са свързани пряко с фамилията ми. Просто аз съм български параноик. Но, казвам Ви честно, опитвам се да се лекувам.

Symbolbild Erfolg Glückwunsch Post-it
Няма ли кой да ми честити?Снимка: Fotolia/Tupungato

Най-напред, разбира се, ми хрумна, че тази награда ще ме направи известен. Но после, почти веднага, в главата ми се включи параноичният механизъм. И си казах: а какво мисли българинът за всеки известен човек? Ха-ха-ха. Как какво? Ето какво: Че е маскара! Че е нахалник. Че е незаслужено пробутан връзкар. Че е егоист, егоцентрик, егомегалист, егоман и още други лоши неща с его отпред. Известният човек за българина е нескромен и нагъл тип с много съмнителни качества. Той е или хомосексуален, или извратеняк, или полово разпуснат сладострастник. Известният човек не е хубав човек. Той...

Я да поразровим!

Та той – изщрака механизмът на параноята в главата ми – е човек, който, за да стане известен, най-вероятно има връзки с... И ето тук древните механизми на българската подозрителност наистина забълваха ужасни предположения. Той има връзки с: Държавна сигурност, комунистите, руснаците, мафиотите, мутрите, новите бизнесмени, хората на Н. или хората на N., с османските турци и еничарите, с чорбаджиите и останалите по-периферни народни изедници...

М-дааа. Главата ми раждаше какви ли не параноични идеи как ще ме заподозрят във всевъзможни връзки, понеже съм получил Европейската награда. Дори се уплаших за миг, че ще бъда заподозрян във връзка със самата Европа. Дъщерята на финикийския цар Агенор, отвлечена от Зевс, приел образа на бял бик. Хм.

Моята българска параноя

Заживях в мрачен хаос от съмнения. Естествено, през това време се опитвах с все сили да се радвам на наградата си. А да се опитваш да си весел и щастлив, докато си усъмнен и параноичен – това пък е още по-мъчително. Усмихваш се, тихо скърцайки със сухо гърло. И се самообвиняваш горестно, че не си достатъчно весел и щастлив от това, което Съдбата ти дава. Параноя.

Естествено, край мен имаше много и много усмихнати лица. Стотици мили хора ми честитяха с усмивка наградата. Седмици наред. И тук българската ми параноя извърши още по-разяждащо дело. Аз си казвах, че това не може да бъде чиста работа. Никой българин не се радва на чужд успех! Така крещеше в главата ми моята българска параноя. Сърцето ми се вкисваше като прясно мляко.

Symbolbild Führung Sieger Business
Не е лесно да си успешен...Снимка: Fotolia/NLshop

И той ще крадне, сигурно е!

А най-накрая се случи и така, че покрай тази чудесна награда аз започнах да се включвам и в какви ли не обществени събития. Да се захващам с благотворителни и добронамерени каузи. Просто нямаше как да избягам от тях. А и честно казано, не исках да бягам. Та нормално ли е да се криеш от правенето на добро?

И именно тогава параноята – но вече не само моята, ами и общата, българската параноя – експлодира. Моментално се намериха най-изкусни интриганти и сплетници, които в хор и солово ми заобясняваха – сутрин, вечер, по обед, понякога дори нощем, по телефона, чрез електронни писма и съвсем на живо, лице в лице, шепнешком или гъгниво натяквайки – та те ми заобясняваха, че тези, в моето въображение добри и благотворителни, каузи (за библиотеките, за рака на гърдата и така нататък) са всъщност жалки и мръсни паравани, прикриващи най-долнопробни лични и икономически интереси. Така ми казваха тези хора, които се представяха или за мои доброжелатели, или за обществени защитници на правдата. И аз се поболях.

Дребните фъшкии по пътя ми

Но - казвам Ви! Аз съм изключително жилав, упорит и свиреп човек. И това - да бъда такъв - го постигам най-вече с дълбоката си кротост и небрежност. Просто съм човек, който наистина може твърде добре да махва с ръка. Да пуска внушителна псувня. Да плюе встрани. И да отминава с презрителна усмивка дребните фъшкии по пътя си.

Надявам се на това свое качество, за да се излекувам от проклетата си, българска параноя.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми