"Националният интерес" като предизборна далавера

От сутрин до вечер досегашни и кандидати за бъдещи европейски депутати се надпреварват да обясняват как са защитавали и обещават да защитават в бъдеще "националните интереси". Понякога даже в единствено число – "националния интерес". И всички български евродепутати трябвало да го правят като един. По думите на "червена" кандидатка – "като юмрук да пазят заветите на Кубрат в Страсбург и Брюксел".

По принцип е твърде съмнително доколко в този й вид тезата за "националния интерес" е съвместима с европейската идея и със същността на самия европейски парламент, представителството в който е структурирано по политически, а не по национален признак. Но да оставим това несъответствие настрана.

Всички в кюпа

По-важно и по-дразнещо е характерното по принцип за голяма част от българските политици своеволно кичене с понятието "национален интерес". В началото на 21-вия век това поставяне на всички в един кюп е обидно за европейци, каквито претендираме да сме, и представлява откровена злоупотреба със свободния избор и личната воля.

Употребяващите под път и над път това понятие в предизборната кампания най-често дори не си правят труда да обяснят какво по-конкретно имат предвид под "национален интерес". В редките случаи, в които се споменава нещо по-конкретно, обикновено става дума за стари и нови руски ядрени блокове, които щели да ни направят енергиен гигант на Балканите, и за нови тръби, по които да потекат още руски газ и руски петрол. За някаква неясно в какво състояща се и от кого заплашена българска идентичност. И за бой "на живот и смърт" срещу евентуално членство в Европейския съюз на Турция.

Все неща, които нямат нищо общо с основния, съдбовния за мен и децата ми интерес, който в последните години започна да се отдалечава, а напоследък даже да изглежда утопичен -

Да живеем в България като европейци

За разлика от пропагандните клишета този интерес може лесно да се формулира и конкретизира. Всеки може да го направи за себе си. Аз го направих само за няколко минути и ето какво се получи:

Да престанат да крадат и да харчат за глупости парите, които плащам като данъци, и безнаказано да си присвояват земите, горите, природата и всичко, което си харесат. Законите да се спазват от всички, включително и най-вече от тези, които ги приемат и прилагат. Отговорността пред закона да е неизбежна, а нарушенията му да се наказват, независимо от това кой е нарушителят. Да съм спокоен, че има на кого да се оплача и от кого да очаквам справедливост, когато посягат на честта, имуществото, правата и живота ми. Правораздаването да е правораздаване, а не система за обслужване на партии, мафии и обръчи. Европейските правила да не са само на книга, а Европейският съюз да не си затваря очите за нарушенията им и да не служи за параван на крадци и мошеници.

Да не ме е страх да се прибирам вечер и да спра да треперя, когато детето ми закъснява. Да спра да повтарям "да не дава господ", когато стане дума за здраве и здравеопазване. Образованието да не е конвейр за полунеграмотни полуспециалисти, за да не се налага да гоня децата си да учат в чужбина. Да доживея да пътувам от София до морето по магистрала. Не искам да живея в мръсотия като в стара вмирисана боклукчийска кофа. Не искам да живея и в "енергиен център", а в център на здравия разум.

Да спрат да говорят глупости от мое име и да спрат да обявяват собствените си далавери за "национален интерес".