НАТО и кавказкият конфликт

Представителите на НАТО трябва да разчитат на силата на думите си, тъй като по същество те не разполагат с други средства за натиск върху Русия. Политическите санкции са неуместни, тъй като съюзът не иска да прекъсне каналите си до Москва. Икономически санкции биха изострили положението още повече, да не говорим, че Русия би могла да отреже енергийните доставки за Западна Европа.


А за употребата на военна сила изобщо не става и дума


Затова повечето страни-членки на НАТО са доволни, че грузинците все още не са в съюза. Никой не иска да се оплете в кавказкия конфликт. При това положение остават само думите.

Шефът на германската дипломация Щайнмайер е съвсем прав, като напомня, че ролята на НАТО в региона е минимална. Но какво да се прави тогава? Дали не би било уместно да се изключи Русия от групата на осемте най-важни индустриални държави? Но това би отдалечило още повече Русия от така наречения западен лагер. Изобщо грузинският конфликт показва пределно ясно, че възможностите на НАТО, ЕС или Америка за въздействие върху укрепналата икономически и действащата все по-империалистически Русия са много ограничени.

От друга страна би било истинско поражение да се завърнем към ежедневната политика, сякаш нищо не е станало


Специално източноевропейските страни очакват повече от Атлантическия съюз. Русия явно иска да си го върне за позора, който тя смята, че е претърпяла през последните години: разширяването на НАТО, войната срещу Сърбия, незаконното нахлуване в Ирак, независимостта на Косово, противоракетният чадър. НАТО твърди, че руските възражения са безпредметни, но в момента Москва е в по-силна позиция. Американската външна министърка Райс заяви, че


няма да бъде допуснато руснаците да оградят с червена линия своята предполагаема зона на влияние


Само че тя все още не е измислила как да им попречи да сторят това. Как ще реагира Вашингтон, ако Русия реши след Грузия да защити да кажем своите граждани в молдовска Транснистрия или в принадлежащия на Украйна Крим?

Американският президент и ЕС би трябвало да поискат спешна среща на върха с руския президент и неговия премиер, за да бъдат разгледани проблемите на най-високо равнище. Това както изглежда е единственият начин за уреждането на грузинския проблем.