Наградата „Сахаров” - признание и обвинение
9 декември 2008
Съдбата на съветския физик Андрей Сахаров е противоречива като самата тоталитарна епоха. Като един от създателите на водородната бомба той прави блестяща кариера и едва 32-годишен става академик. За своите научни постижения Сахаров е удостоен със званието “герой на социалистическия труд” и получава наградата “Сталин”. Но високите отличия не му пречат сам да стане открит противник на системата.
Сахаров – предвестник на гласността
През юли 1968-ма академик Сахаров публикува статия, която носи името: „Размисли за прогреса, мирното съвместно съществуване и интелектуалната свобода”. С прецизността на учен той прави характеристика на системата, като критикува ограниченията на личната свобода и сравнява „режима на култа” с фашизма. В заключението на статията, много преди Михаил Горбачов, Сахаров пледира за „открито, откровено обсъждане” на проблемите „в условията на гласност.”
За своите заслуги като дисидент Сахаров е удостоен през 1975-та с Нобелова награда за мир. Съветските власти не му разрешават да присъства на награждаването в Осло. През 80-те години Сахаров става жертва на репресии и е изпратен на заточение в Горки.
Наградата на Европейския парламент, която тази година се присъжда за 20-ти път, е от една страна признание за гражданския кураж на нейните носители. Към тях, наред с личности като Нелсън Мандела и Александър Дубчек, се числи и Съюзът на журналистите в Беларус. От друга страна наградата е
обвинителен акт срещу всяка диктатура
която потъпква човешките права. Това важи за съвременен Китай и не случайно носителят на наградата за тази година е китайският дисидент Ху Цзя. През април той бе осъден на три години и половина затвор за „подкопаване” на държавната власт. „Вината” на Ху Цзя се състои в публикуването на статии на чужди интернет-страници, които съдържат свободни коментари и интервюта. Една власт, която се страхува от подобни „престъпления”, привежда сама доказателства за своята безпомощност. По стар маниер официален Китай обяви награждаването за „намеса във вътрешните работи”. Според думите на адвоката на Ху Цзя „тази награда едва ли ще бъде пряка помощ за него”.
На фона на реалната безпомощност на Европейския съюз, да промени с нещо съдбата на преследваните в Китай, наградата „Сахаров” има по-скоро морална стойност. Тя е камбаната, която напомня, че човешките права рано или късно надживяват всяка партийна диктатура.